Лъжеслужителите, облечени в истина (5) – Познаването на Исус
by Лина
В предната статия разгледахме белезите, по които можем да разпознаем лъжеслужителите, като завършихме с това, че трябва да имаме библейски-акуратно тълкувание на идеите, които Исус посочва като белези на лъжепророческия дух.
Ако плодовете, за които четем в Матей 7, не говорят за размера на дадено служение, нито за проявления като изцеления и пророчества, тогава какво са? Когато лъжеслужителите изтъкват на Исус своите постижения, които очакват да им осигурят достъп до небесното царство, Исус им посочва две неща – Той не ги познава (Матей 7:23; Лука 13:25, 27) и те не са вършили волята на Неговия Небесен Баща (Матей 7:21). Това са двете основни характеристики, които разграничават Христовите служители от лъжеслужителите, но за съжаление както при погрешното тълкуване на добрите/лошите плодове, мнозина от нас също имаме погрешно разбиране относно какво означава да познаваш Исус и да вършиш волята на Небесния Баща. Нека да разгледаме тези две идеи поотделно.
Познаването на Исус
Най-често срещаната погрешна представа, която имаме относно познаването на Исус, е от приемането на тази фраза като вид метафора, която варира според деноминацията ни. За едни познаването на Исус означава човек да знае Библията наизуст, за други означава човек да има много откровения за духовния свят, за трети – човек да върши чудеса и знамения, за четвърти означава човек да се отдаде на благотворителни дейности. Най-върлите ни доктринални спорове са породени именно поради тези различия, а най-тъжното е, че нито познаването на Библията, нито откровенията, нито чудесата, нито благотворителността са равни на познаването на Исус. Не биха могли да бъдат, защото Исус е личност, а не дейности или начин на живот. Да, познаващите Исус познават Словото Му (Йоан 15:7), имат откровения (Матей 13:11, Марк 4:11, Лука 8:10), вършат чудеса (Марк 16:17-18, Лука 10:19, Йоан 14:12) и благотворителни дела (Матей 25:35-40), но тези дейности сами по себе си не са познаването на Исус – те са следствия от връзката ни с Исус, но не самото взаимоотношение. Все пак почти няма духовно движение в света, което да няма свои свещени книги, документирани „чудеса“, да не предлага духовни познания и преживявания и да не препоръчва благотворителността като добродетел!
Единственото, което разграничава християнството от всички религии, учения и духовни практики, е именно познаване Личността на Бог – взаимоотношение със Самия Него. Познаването на Бога не само разграничава Христовите служители от лъжеслужителите – в Стария Завет то е препоръчано като най-висша ценност от самия Бог (Еремия 9:24), а в Новия Завет то дефинира какво е „вечен живот“ (Йоан 17:3, 1 Йоаново 5:20). Познаването на Бога има любовта за свой главен белег (1 Йоаново 2:4-11) и за свой основен плод (Йоан 15:1-17), и затова откровения, знамения и благотворителни дейности, лишени от любов, нямат стойност в Божиите очи (1 Коринтяни 13:1-3). Любовта е първа в списъка с плодовете на Духа, последвана от радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание (Галатяни 5:22). Всички тези плодове, за които говорят Писанията, описват характера, отношението и „атмосферата“, която Христовите служители носят – т.нар. Христоподобие. Никъде в списъка с плодовете на Духа не виждаме откровения, изцеления, освобождения, пророчества, големи събрания и служения – категориите, които често използваме, за да определим даден служител като „успешен“.
В следващата част ще насочим вниманието си към втората характеристика, която Исус посочва като признак, че дадено служение е действително от и към Исус – вършене на волята на Небесния Баща.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.