Мирът на Бог

„Благодат и мир…”

Според някои доказани библейски и езикови експерти начинът, по който част от посланията в Новия Завет започват, е поради факта, че авторите се обръщат към църкви, в които е имало евреи и езичници (неевреи). Съдържанието на понятието „мир” в разбирането на евреите е почти идентично със съдържанието на понятието „благодат” в ума на гръкоговорящите езичници. И в двата случая става въпрос за божествен атрибут, с който избрани човешки същества биват удостоени.

Еврейската дума за мир („шалом”) носи значението на пълнота и цялост – нищо не липсва в живота на човек и нищо не е повредено.
Гръцката дума за благодат („харис” и производните от нея) носи идеята за божествено докосване в нечий живот. Някои съвременни проповедници се опитват да ограничат значението й до „незаслужено благоволение”, но благодатта е много повече от това и също включва активно проявление на божествената способност в полза на избраните. Обхватът й наподобява този на думата „мир” в разбирането на евреите.

Какво е Божият мир?

Апостол Павел го определя като една от субстанциите в основата на Божието Царство:

„Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.” (Римляни 14:17)

Нека погледнем няколко от характеристиките му.

1. Той е част от природата на Бог. Исус е наречен „Княз на мир”.

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му;
и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.” (Исая 9:6)

2. Той отразява отношението на сърцето на Отец към човечеството.

„Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.” (Лука 2:14)

3. Основна част от земната мисия на Исус беше да прокламира предложението за мир от Небесното Царство към бунтовното човечество. Прокламацията бе последвана от жертвата Му, чрез която ни е дадена възможност за примирие с Бог и чрез която имаме достъп до Неговия мир.

„Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.” (Йоан 14:27)

„Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.” (Исая 53:5)

„И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” (Римляни 5:1)

4. Част от призива ни като християни е да бъдем посланици на това примирие.

„И така, като съзнаваме какво е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати; надявам се още, че и на вашите съвести сме познати. С това не ви препоръчваме себе си отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, за да имате какво да отговорите на онези, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърцето. Защото ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас. Защото Христовата любов ни принуждава да разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всички, то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал. Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христос по плът, пак сега вече не Го познаваме така. Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение; т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението. И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“ (2 Коринтяни 5:11-21)

5. На кръста също така бе постигнато и едно друго примирение – между евреи и езичници.

„Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, т. е. закона със заповедите Му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.“ (Ефесяни 2:14-16)

6. Божият мир се предполага да има финалната дума по отношение на управлението и водителството на Духа в нашия живот.

„И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни” (Колосяни 3:15)

7. Мирът на Бог снабдява умовете ни с непробиваема протекция.

„Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.“ (Исая 26:3)

„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:6-7)

8. Божият мир ще ни води в победа до последната битка.

„А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.“ (Римляни 16:20)

В този стих отново виждаме връзката между мира и благодатта, която разгледахме в началото на настоящата статия.

9. Мирът на Бог се проявява в живота на новородения човек.

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.“(Галатяни 5:22-23)

10. Божият мир не се влияе от външните обстоятелства.

„Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33)

11. Мирът в живота ни се увеличава чрез познанието ни на Бог Отец и на Неговия Син Исус Христос.

„Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ.“ (2 Петрово 1:2)

Това познание е много повече от интелектуалното разбиране за Бог и включва приложение в живота ни на това, което вярваме относно естеството Му (Яков 1:22).

Мирът на Бога е необятен и една малка статия не може по никакъв начин да претендира за изчерпателност по темата. Целта ѝ по-скоро е да те мотивира да познаеш за себе си този мир, който надхвърля всяко разбиране и да го направиш свое обиталище.