Може ли в християнин да живеят демони?

Може ли в християнин да живеят демони?
от

По този въпрос има разгорещени спорове сред някои общности от Тялото Христово. Една част от Божиите хора са на мнение, че не е възможно нечист дух да обитава в човек спасен, кръстен със Святия Дух, т.е. в човек, в чиито дух обитава Бог.

„….ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас.“ (Римляни  8:11)

Но по-голямата част от Неговите люде твърдят, че може! Да, духът ни е чист, ние сме нови създания в Христа след спасението ни, но човек не е само дух – той има душа и тяло, в които могат да живеят демони, дори без човекът да знае, тъй като дяволът е закононарушител.

 „А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.“ (1 Солунци 5:23)

Също като в една къща – там, където обитават хората, т.е. стопаните – няма плъхове, но има и други помещения – мазе, таван – където тези гадини се крият.

Самото твърдение, че е невъзможно в християнин да живее друг освен Бог, е със сатанински произход – всички сме чували израза, че най-големият успех за дявола е да убеди хората, че няма дявол!

Едно уточнение: когато пиша този текст, имам впредвид християни, които обичат Господа и НЕ живеят СЪЗНАТЕЛНО в грях… Но нека да видим какво казва Словото Му.

В посланието на Яков 3:2-10 апостолът се обръща към спасени хора и съвсем ясно ни призовава езикът ни да е извор със сладка вода!

Във 2 Петрово 2:14 се казва, че в очите на човек може да има блудствво.

Второзаконие 9:13 говори за „коравовратни люде“, в Притчи 4:24 авторът призовава: „отмахни от себе си опърничави уста и отдалечи от себе си развратени устни.“

Отново в Притчи 17:22 се говори, че „унилият дух изсушава костите.“ От тези примери е ясно, че в частите на тялото ни, могат да живеят демони!

Ако всичко това не е достатъчно, Евангелието на Лука ни дава допълнителна яснота:

„и ето, една жена, която имаше дух, който й беше причинявал немощи за осемнайсет години, тя беше сгърбена и никак не можеше да се изправи“ (Лука 13:11)

В 16 стих на същата глава Господ е категоричен:

„А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?“ (Лука 13:16)

Исус я нарече дъщеря на Авраам. А Авраам беше познат като човек на вярата, следователно Исус наблегна на факта, че тя също е жена на вярата, част от Божия народ, която беше в робство заради демон. На много места в Новият завет и ние, новородените християни, сме наречени деца на нашия баща на вярата – Авраам.

Братя и сестри в Господа твърдят, че това се е случило с жената преди възкресението на Исус Христос, т.е. било е по времето на Стария завет, а мой скъп приятел и брат в Христа винаги задава въпроса: „Къде го пише това в Библията?“. На това му отговарям с Божиите думи:

„Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща.“ (Йоан 16:12,13)

Бог иска от нас да размишляваме върху Словото Му, а не да сме книжници.

В Лука 11:24,25 Господ никъде не спомена, че като се върне злият дух намира къщата празна. В къщата може да има нов Стопанин, но душата, т.е. мазето, да е свободно.

В Марк 16:17 Исус не каза „в Мое име бесове ще изгонвате от невярващи и неспасени“, а каза, че ще изгонваме бесове в Негово име от хора изобщо!

Интересен е разказът за ханаанката в Матей 15: 21-28. Тя беше езичничка, която търсеше изцеление, по-точно освобождение за дъщеря си. Исус обаче ѝ каза, че не е прилично да се вземе „хлябът на децата“ и да се хвърли на кученцата. Тоест Господ нарече освобождението „хлябът на децата“. Следователно ако освобождението е основна  храна за Божиите чада, то е много важно за вярващите, а не за невярващите.

Най-ясен отговор за това дали може ли в новозаветен вярващ да има демони, е в Деяния 8:13, където Петър чрез Духа видя какво има в Симон магьосника – човек вярващ и кръстен! Също и Деяния 9:36-41, където са разказва за Тавита, жена, която вършеше много добри дела и благодеяния, но умря. Явно не беше Божията воля тя да умре преждевременно от болест, защото тази сестра беше разрушавала сатанинското царство в града си и беше пречила много на някого. Тогава близките ѝ извикаха Петър, който явно изгони духа на смърт от нея и тя беше възкресена.

Господ Исус каза също, че дяволът няма нищо в Него. Едва ли в човешката история е имало, има и ще има човек, освен Него, който с ясно съзнание да твърди подобно нещо за себе си!

Апостол Павел пише да обновяваме ума си:

„И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.“ (Римляни 12:2)

Това слово е в пълен синхрон със словото:

„Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.“ (2 Коринтяни10:4,5)

Крепостите в умовете ни са грешни мисловни модели, които ни влияят, без дори да усещаме, и единственият начин да сме свободни от тях е светлината Му да ги освети, да видим какво има в ума ни и да Го помолим за свободата, която Той плати за нас с  живота Си!

Защото крепостите – особено във войната, която християнинът всекидневно води – не стоят празни, някой се укрепява в тях! И когато Неговата истина срине тeзи крепости от ума ни, ще видим хората, света, нас самите през Неговите очи, ще можем да взимаме  правилни решения, ще реагираме правилно на нещата и проблемите, идващи срещу нас.

В 3 Йоан стих 2 се казва: „да благоуспяваш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти“!

За мен това е най-важният стих относно как да благоуспяват хората Му! Това слово е  като допълнение към 2 Коринтяни, където се казва:

„Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.“ (2 Коринтяни 10:4,5)

Чрез това слово Бог ни дава ясни инструкции какво да правим с душата си, съответно с тялото си, защото то е точно отражение на нашата душевност. От нашето тяло става чудесен слуга, но ужасен господар, затова апостол Павел пише: „но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ (1 Коринтяни 9:27)

Словото ясно казва, че тялото ни трябва да се покорява на душата ни, която е обновявана, обучавана и управлявана от Господа чрез новородения ни дух (1 Коринтяни 2:10,15).

Писанията ни дават и още един начин, по който можем да отсъждаме относно вярността на дадено твърдение – свидетелството на други вярващи (Матей 18:16). Аз, Алек, свидетелствам, че съм преживявал освобождения, каквито ги описва Библията, след като съм бил спасен и кръстен в Духа. Другите, който свидетелстват това за себе си от Пророчески Глас са Анисия, Антоанета, Асен, Валери, ДанаилЖанаЛина и Филип.

Слава да бъде на Исуса Христа – Първият, Последният и Живият!

Благословени да сме в Него!

Сподели в