Молитвите на апостол Павел

Джон (името на младежа е променено от съображения за дискретност) беше типичният американски тинейджър. Израснал в християнско семейство, в тинейджърските си години той беше влязъл под вредни влияния и се бе разбунтувал срещу вярата, в която беше отгледан. Той демонстрираше изключително неуважение спрямо родителите си, а също бе въвлечен в множество сексуални взаимоотношения. Джон не само че употребяваше забранените за възрастта му цигари и алкохол, но навлезе и в света на наркотиците, където бързо се превърна от обикновен консуматор в дилър.

Не след дълго той беше арестуван от полицията, но Бог в милостта Си не допусна да бъде осъден. Джон се съгласи да вземе участие в специална програма за непълнолетни и беше освободен. Въпреки че Джон успя да запази свободата си, той имаше трудност да контролира живота си, който продължаваше да бъде в състояние на свободно падане.

През лятото на 2016 година реших да се моля всекидневно за Джон и родителите му с три молитви, използвани от апостол Павел и записани в Ефесяни 1:15-23, Ефесяни 3:14-21 и Колосяни 1:9-13 (по-късно ще погледнем пълните текстове на тези молитви; засега само ще обобщим, че основните искания, които те съдържат, са за откровение за Бог и за спасението Му, както и за укрепване на духовете на вярващите чрез Духа Му).

Аз държах Библията си на кухненската маса, отворена на тези молитви, и при всяка възможност се молех както за Джон, така и за една по-широка група от хора. Около година по-късно Джон препосвети живота си на Исус (или бе новороден, не знам), впоследствие бе кръстен във вода и стана активен член на местната църква.

Бог все още продължава да го освобождава от различни стари навици, но слава на Исус, той вече не е в блатото, в което беше!

Джон е само един от примерите за ефективността на тези молитви, принесени с вяра.

Апостол Павел беше вдъхновен от Святия Дух да запише не само тях, но и други, както и да покаже редица области и принципи на молитвата.

Когато учениците поискаха от Исус да ги научи да се молят, Той им даде образеца на т. нар. „Господна молитва“ (Лука 11:1-4). Въпреки че този модел е валиден и днес, в едно друго поучение Той направи следното изявление: „Имам и други неща да споделя, но вие не можете да ги приемете сега“ (Йоан 16:12).

Несъмнено Той говореше за разбирането на заместителната Му жертва, която още не бе принесена. Дори и след Възкресението учениците Му имаха ограничено разбиране за съдържанието и обхвата й. Например, отне им около десет години да проумеят, че езичниците бяха сънаследници на Бог заедно с евреите! Бог трябваше да покаже дълбочината на това, което се случи на Голгота, и за тази цел Той издигна апостол Павел. И както можеше да се очаква, тези по-нататъшни откровения, обещани от Исус и дадени предимно чрез павловото служение, изискваха актуализирани и обогатени молитвени концепции. В настоящата статия ще разгледаме накратко някои от тях. Ще направим това, хвърляйки бърз поглед във всяко послание, в което апостолът споменава нещо за молитвата.

„Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си, като се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.“ (Римляни 1:9-10)

„Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.“ (Римляни 8:26-27)  (за коментар виж статията „Всички неща съдействат за наше добро?“)

„Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил“ (Римляни 10:1) (виж статията „Църквата – новият Израил?“)

„Но аз ви моля, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта, която е плод на Духа, да ме поддържате с усърдна молитва към Бога за мене, за да се избавя от противниците на вярата в Юдея и моята служба за Йерусалим да бъде благоприятна на светиите; и с Божията воля да дойда радостен при вас и да си почина между вас.” (Римляни 15:30-32) 

Молитвата прави Божията протекция достъпна за нас. В 14-та глава на 1 Коринтяни Павел прави разграничение между „непознатите езици“ като едно от 9-те проявления на Духа и „молитвения език“, даден за изграждане на всеки вярващ, приел кръщението в Святия Дух. В същото послание, глава 11, стихове 4-16, апостолът прави още едно разграничение – това между изискването жените в Коринт да се молят с покрити глави и липсата на такава традиция в останалите църкви.

2 Коринтяни 9:13-14 предписва да се молим за тези, които ни благославят с материалните си блага.

А Ефесяни 1:15-23 и 3:14-21 са молитви, които те съветвам да персонализираш и да използваш всекидневно за теб и другите вярващи, за които се молиш:

„Затова и аз, като чух за вярата ви в Господ Исус и за любовта, която сте показали към всички светии, непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си, дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила, с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, която е Негово тяло, изпълнено с пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всички.“ (Ефесяни 1:15-23)

„Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота. А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.“ (Ефесяни 3:14-21) 

В Ефесяни 6:18-20 пък откриваме най-малко две неща: първо, че има различни видове молитва („всякаква молитва“); и второ, че дръзновението в проповядването на апостола зависеше до голяма степен от молитвите на неговите партньори:

„като се молите в Духа по всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии и за мене, да ми се даде слово да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието, за което съм посланик в окови, да говоря за него с дръзновение, както прилича да говоря”

Важността на партньорските молитви е подчертана отново във Филипяни 1:19-20:  „Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа на Исус Христос, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение било чрез живот, или чрез смърт.“

Същата глава съдържа още два молитвени текста и те съветвам втория да го направиш  част от всекидневната си молитва:

„Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в делото на благовестието от първия ден, дори досега“ (Филипяни 1:3-5)

„И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога.“  (Филипяни 1:9-11)

Към нея бих те посъветвал да добавиш и тази

 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“ (Филипяни 4:6-7)

Колосяни 1:9-13 съдържа друга молитва, която също може да персонализираме и използваме: „Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране, за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост; като благодарите на Отца, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината; Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“

Напомняне за важността на партньорското ходатайство намираме в Колосяни 4:2-4.

Два текста в 1 Солунци (3:10-13 и 5:23-24) пък дефинират крайната цел както на всяка ходатайствена молитва, така и на целия ни труд в Христос:

„Нощем и денем се молим най-усърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви. А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано насочи пътя ни към вас. И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всички, както и ние преизобилваме към вас, за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всички Негови светии.“ (1 Солунци 3:10-13)

„А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това.“ (1 Солунци 5:23-24)

2 Солунци прибавя още няколко перли към новозаветната молитвена огърлица:

„Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата; за да се прослави във вас името на нашия Господ Исус и вие в Него, според благодатта на нашия Бог и Господ Исус Христос.“ (2 Солунци 1:11-12)

„А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.“ (2 Солунци 2:16-17)

„Най-после, братя, молете се за нас, да напредва бързо Господнето слово и да се прославя, както и у вас, и да се избавим от неразбраните и нечестиви човеци; защото не във всички има вяра.“ (2 Солунци 3:1-2)

„А Господ да насочи сърцата ви в пътя на Божията любов и в Христовото търпение.“ (2 Солунци 3:5)

„А сам Господ на мира да ви дава мир винаги и всякак; Господ да бъде с всички ви.“ (2 Солунци 3:16)

1 Тимотей 2:1-4 пък поставя приоритети в молитвения ни живот:

„И така, увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“

2 Тимотей е „лебедовата песен“ на апостола, в която са записани молитвите му за милост към тези, които са го изоставили (1:16-18, 4:16).

В Посланието до Филимон Павел адресира много накратко два аспекта на вярата, свързани с молитвата – необходимостта от правилна изповед (4-6) и от практическо приготовление (22) в унисон с това, за което вярваме.

В заключителната глава на Посланието до Евреите авторът, за когото нямам съмнение, че е апостол Павел, също дава някои молитвени увещания (13:3, 13:15, 13:18-19).

Моето увещание към теб пък е да продължаваш да размишляваш върху библейските стихове, засегнати в тази статия и, според както Святият Дух те води, да ги направиш част от молитвения си живот!