Обичаш ли Бога? (12) – Неправилното тълкуване на 1 Коринтяни 13 глава
by Лина
В предната статия посочихме посвещението към Христовото учение като начина, по който сме призвани да обичаме другите вярващи. В тази част ще обърнем внимание на един от най-неправилно тълкуваните пасажи в Новия Завет.
Много християни третират 1 Коринтяни 13 глава като основополагащ текст за любовта, който дава генерално описание за нея. Това разбиране е не само неправилно от библейска гледна точка, но е нанесло и неизмерим брой щети върху Христовото Тяло и върху делото на благовестието в света. Ще разгледаме какви са щетите върху Църквата и върху благовестието поотделно.
Мнозина, които третират любовта в 1 Коринтяни 13 като генерално описание на любовта към вярващите, толерират духовната зараза, която лъжеучители и лъжепророци разпространяват сред Тялото Христово, защото „любовта дълго търпи… не се раздразнява… всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи…“ (1 Коринтяни 13:4-5, 7).
Подобно отношение в този контекст е обратно на любовта. Нима така обичаме лъжеучителите, като ги оставяме свободно да разпространяват заблуди и така ги насърчаваме да продължат това свое „служение”? Нима така обичаме вярващите, които поради незрялост и незнание поемат тази отрова, мислейки си, че е Божията истина? Както „мъдростта“, която ни учи да крием греха, вместо да го изповядаме и да потърсим очистване, е „земна, плътска, бесовска” (Яков 3:15), такава е и „любовта”, която стои и безучастно гледа как духовна нечистота покварява Божиите хора.
Други, приели пасажа в 1 Коринтяни 13 като отправна точка на своето богословие, пресяват цялото писание през призмата на този пасаж и в името на „милостта“ и да не държим „сметка за зло”, представят Бога като Някой, чийто морален стандарт отразява повече този на съвременните либерални общества, отколкото стандарта, разкрит в Писанията. Така, за да не обидим някого, не говорим по главните теми, адресирани в учението на Христос, като освещението, ученичеството, противопоставянето на духовната тъмнина, а представяме едно „човекоцентрично“ християнство, в което Бог действа главно, за да направи земния ни живот по-добър. Използвам кавички за „човекоцентрично“, защото това християнство само изглежда, че е от полза на човека, а всъщност то не помага на вярващите в най-важните въпроси, след като повярват в Христос – как чрез познание на Бога да израстват в святост, като надделяват над плътта, устояват на светските изкушения и имат превес над демоничното. Единственото истинско човекоцентрично християнство е това, което преди всичко е Богоцентрично – тази вяра, основана на Христовото дело на кръста, която ни дава достъп до Бога, в Когото пребъдваме, ходейки в пътя на Христовото учение и в общение със Святия Дух. Само в този път можем да намерим онова добро, което този свят не може да ни даде, нито може да ни отнеме – живот в общение с Бога, в свобода от греха и триумф над духовната тъмнина.
Подобно на „човекоцентричното” християнство, онези, които възприемат 1 Коринтяни 13 за основополагаща за благовестието, водени от изкривено тълкуване на „милост” и да не държим „сметка за зло”, представят едно „човекоцентрично” евангелие на погиващия свят. Така мнозина наричат греха „съкрушеност” или „слабост” и приканват „съкрушените” да дойдат при Изцелителя – Исус Христос. Важно е да отбележа, че не е неправилно разбирането за връзката между греха и съкрушеността. Омразата, непростителността и огорчението в сърцата на хората рядко са там без причина – те са най-често реакция към несправедливото отношение на други хора. Хората, които имат множество сексуални партньори, често са хора, които са преживяли отхвърляне в миналото и сега се опитват да намерят приемането и близостта, които са им липсвали. Хората, които лъжат, често са подтикнати от страх или вина, отново плод на някакво преживяване в миналото. Крадците крадат, защото живеят в липса, така са били научени от техните родители или са живели в общност, в която кражбата е норма на поведение. За почти всеки вид греховно поведение можем да посочим причина в миналото на човека и няма да сме сбъркали.
Но пътят към изцелението минава през покаянието, което е невъзможно, ако човек не нарече греха с правилното му име, не осъзнае своята отговорност за поведението си, не поиска прошка от Бога и не вземе решение в сърцето си, че от този ден нататък той ще третира греха като враг, над когото трябва да надделее чрез силата на Божия Дух в него. Разбира се, това се случва, след като човекът е приел възкръсналият Божи Син Исус Христос за единствен път, не само на спасение от наказанието за греха – отделяне от Бога на земята и вечно отделяне в ада след смъртта – но и от властта на самия грях. Само това евангелие може да спаси човека, т.е. да новороди духа му, да освети душата му и един ден да възкреси тялото му при възкресението на праведните.
За финално доказателство, че 1 Коринтяни 13 не е генералното описание за библейската любов, ще дам няколко примера от Новия Завет, в които виждаме Господ Исус Христос и неговите апостоли да вършат неща, които са противоположни на изброените описания за любовта в тази глава.
1. Апостол Павел открито се „възпротивява” на апостол Петър заради това, че не постъпва „точно според истината на благовестието“ (Галатяни 2:11, 14). Т.е. той ясно му говори за неговата грешка, вместо да не „държи сметка за зло” (1 Коринтяни 13:5)
2. Павел казва в прав текст на църквата в Галатия, че Петър, Варнава и други братя са „лицемерствали” (Галатяни 2:13), вместо да „премълчи всичко” (1 Коринтяни 13:7) и да се „радва заедно с истината” (1 Коринтяни 13:6), че все пак Петър има и добри страни.
3. Как можем да прилагаме заръки като тази на Павел относно дяконите: „първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни” (1 Тимотей 3:10), ако сме задължени никога да не държим „сметка за зло” и „всичко” да търпим?
4. Как може Исус да хвали църквата в Ефес така: „изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи” (Откровение 2:2), ако любовта „на всичко хваща вяра” (1 Коринтяни 13:7)?
5. Как може Исус да казва на църквата в Тиатир: „имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел” (Откровение 2:20), ако трябва „всичко да търпим”? Как може Той да казва за Йезавел „ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея… и децата ѝ ще погубя с мор” (Откровение 2:22-23), ако любовта е „милостива”?
6. Щом любовта „не се раздразнява” и „не безобразничи”, тогава защо Исус си прави „бич от върви” и изпъжда от храма продавачите и онези, които обменят пари, и преобръща масите им (Йоан 2:15)? Защо Павел пише за онези, които разпространяват учението сред галатяните, че обрязването е задължително за спасение: „Да бяха се скопили онези, които ви заблуждават!” (Галатяни 5:12, НП)? Защо нарича лъжеучителите „псета” (Филипяни 3:2)? Защо казва: „Който не обича Господа, да бъде проклет” (1 Коринтяни 16:22)?
7. Щом любовта „не се превъзнася”, тогава защо Павел казва: „истинското обрязване сме ние” (Филипяни 3:3), а Йоан: „Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша.” (1 Йоаново 4:6)?
Очевидно за Господ Исус и неговите апостоли има нещо по-висше от това как ще се почувства даден човек от по-резки думи или от категорични изявления. Това нещо е истинската библейска любов, която се ръководи и е основана на принципите на Христовото учение, защото само чрез него можем да имаме правилно разбираме относно начина, по който любовта трябва да се изразява в даден контекст. Любовта, за която Павел пише в 1 Коринтяни 13, има конкретно място в живота на християните – има контекст за нея и именно на този контекст е посветена следващата част от нашето поучение.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.