Обичаш ли Бога? (14) – Живот, посветен на Христовото учение – нашата любов към онези, които все още не познават Бога
by Лина
В предишната статия разгледахме 1 Коринтяни 13гл. в нейния контекст, а именно употребата на дарбите в църковното събрание и отношението, с което сме призвани да служим един на друг.
Посред думите на Христос относно Своето и нашето освещение чрез истината, което е словото, Той казва на Бащата:
„Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света…“ (Йоан 17:18)
Както видяхме, Бащата изпраща Христос в света, за да живее и проповядва Неговото слово – учението на Бащата – и да даде живота си за нас. По същия начин Христос изпраща нас сред погиващия свят, за да им занесем вестта за спасението, което те могат да получат чрез покаяние и вяра в Него, и новорождението, което следва искрената изповед на Христос като Спасител и Господар.
Да не забравяме, обаче, че Христос не ни изпрати само да предаваме благата вест за спасението чрез Него – Той ни изпрати да правим ученици:
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Матей 28:18-20)
Видяхме, че учението, което Исус получава от Бащата, е същото като това, което Той предава на Своите ученици, и същото, което апостолите предават на повярвалите след тях и което под водителството на Святия Дух те синтезират в Новозаветните Писания. Господ, в Своето провидение, най-вероятно имайки предвид какви времена ще настанат, в тези два стиха поточнява, че учението, което апостолите ще предадат, е наставлението да пазим „всичко, което Исус им е заповядал“. Отново виждаме задължителния христоцентризъм в учението, което ни е предадено, както и нуждата то да бъде предавано в неговата цялост. Става ясно, че независимо от индивидуалността, дарбите и подхода на даден проповедник, учението, което той или тя предава предава, трябва да бъде фокусирано върху Исус Христос – Неговото изкупително дело и Неговото учение в пълнотата, в която то е предадено в Новозаветните Писания. Отново посочвам статиите „Каква е целта на вярата ни?“, „Коя е „правата вяра“?“ и „Лъжеслужители, облечени в истина“, където можете в детайли да изследвате разликите между Христовото учение и лъжепророческия дух. Статиите „Какво би проповядвал Исус?“, „Внимавай на доктрината си!“ и „Възможно ли е Исус да МРАЗИ някои доктрини?“ от своя страна ни отрезвяват относно важността на това да имаме правилно учение.
В някои християнски среди се говори за Христовото учение като за нещо базисно и елементарно. За него се говори все едно то е нещо, което чуваме и разбираме в началото на вярата ни, но след това настъпва „зрялостта“ и ние започваме да се учим на „по-дълбоки“ и „сложни“ духовни неща, често подтикнати от „откровения“ извлечени от „междустишията“ в Новия Завет и разкрити от „Духа“. „Духът“, за когото се говори в подобен контекст, обаче, ясно показва за себе си, че не е Святият Дух, защото както посочихме по-горе, Святият Дух действа христоцентрично и ни учи на Христовото учение такова, каквото е в Новозаветните Писания. За този вид заблуда ни предупреждава апостол Йоан:
„Бъдете бдителни към себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда. Никой, който върви напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който стои в учението, той има и Отца, и Сина.“ (2 Йоаново 1:8-9)
Делото на кръщение на повярвалите в „името на Отца, и Сина и Святия Дух“ освен че представлява физически акт на потапяне във вода, който има животопроменящо влияние в духовния свят (вижте статията „Кръщение във вода“), в контекста на това, което предаваме на новоповярвалите, ни насочва към базисната, но често пренебрегвана истина: учението, което носим и което предаваме не е „наше“. Както видяхме, учението, както „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“, идва от Небесния Баща, предадено е на Исус и след това е предадено от апостолите, под ръководството на Святия Дух. Затова наставлението „идете и създавайте ученици“ е наставление да създаваме Негови ученици, а не свои! Ние не предаваме нашето разбиране за Неговото учение – ние предаваме Неговото учение. Когато имаме това разбиране ще бъдем предпазени от многобройни грешки, доктринални изкривявания и грехове, като най-главният от тях е гордостта и себеиздигането, което, както разбираме от апостол Павел, е бил проблем и в ранната църква (Фил. 2:22). Но ако ние имаме Христовото учение, самият процес, чрез който ние предаваме това учение, което е дошло до нас от Бащата чрез Сина и апостолите, водени от Духа, е такъв, че ни предпазва от гордост:
„Който говори от себе си, търси своята собствена прослава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.“ (Йоан 7:18)
Учението, което предаваме, е на Бога, а ние сме само негови носители – посланици на вестта, която Нашият Цар иска да предаде на човечеството:
„А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение; т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и повери на нас посланието на примирението. И така от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“ (2 Кор. 5:18-19)
Как можем ние ефективно да правим Христови ученици? Разбира се, първата стъпка е ние самите да сме Христови ученици. Както научаваме в статията „Израстване в Бога и истинската победа над врага“, ние сме призвани към духовна зрялост и да ходим в победа над духовните ни врагове. Нашият Учител, обаче, е Исус Христос и Неговото учение – това, което трябва да усвоим, защото то е в основата на всички принципи на духовен растеж.
Как можем да сме сигурни, че имаме Христовото учение и, че сме Христови ученици? Исус казва:
„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35)
Апостол Йоан поточнява:
„По това познаваме, че обичаме Божиите чеда, когато обичаме Бога и изпълняваме Неговите заповеди, защото това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди;…“ (1 Йоаново 5:2-3)
Затова пътят към това да бъдем ефективни в правенето на ученици минава през нашето собствено израстване в любов към Бога и към братята и сестрите ни във вярата. Това, от своя страна, е възможно ако ние самите постоянстваме в изучаването и израстваме в разбирането ни за Христовото учение, което ни направи способни и да го прилагаме на практика в нашия собствен живот.
В следващата част предстои заключението на настоящата поредица, където даваме последни насърчения относно жизненоважното за нас учение на Господ Исус Христос.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.