Обичаш ли Бога? (15) – Заключителни мисли

Обичаш ли Бога? (15) - Заключителни мисли
от

В предната статия посочихме, че начинът, по който можем да изразим любов към погиващия свят е отново чрез посвещение към Христовото учение. Учението на Господа не само прави нас самите подобни на Христос и така демонстрираме Неговия характер, но и чрез учението Му ние се превръщаме в способни благовестители и хора, които действително правят Христови ученици, като учат другите на Христовото учение.

Когато четем посланията на Исус към седемте църкви в Откровение, виждаме една тема, която Господ засяга във всяко едно от тях. Спрямо тази тема Той хвали и насърчава едни, а други укорява, предупреждава и призовава към покаяние. Църквата в Ефес Той поздравява, че са разкрили лъжливите апостоли (Откровение 2:2); църквата в Смирна насърчава за това, че са устояли на клеветите на лъжебратя сред тях (Откровение 2:9); църквите в Пергам и Тиатир упреква, че толерират лъжеучения (Откровение 2:14-15; 20), като някои от Тиатир насърчава, че са устояли на лъжеученията (Откровение 2:24); църквата в Сардис насърчава да си спомнят първоначалното учение, което са приели (Откровение 3:3); църквата във Филаделфия насърчава, че въпреки малката им сила са опазили Словото Му (Откровение 3:8); църквата в Лаодикия насърчава да чуят гласа Му – идентично с това да се вслушат в думите Му (Откровение 3:20).

Това, което Възкръсналият Господ най-много изпитва и търси сред вярващите, е познаване и пазене на Неговото слово – да бъдем хора, чийто живот е предаден на Христовото учение на думи и дела. Това е изпълнението на двете най-големи заповеди – да обичаме Бога и да обичаме ближните както себе си.

Живеем ли в Христовото учение, ние живеем свързани с Христос по същия начин, по който Той е живял свързан с Небесния Баща. Когато „Христовото слово се вселява“ в нас (Колосяни 3:16), така имаме общение със Святия Дух, защото Той и думите на Христос са едно. Така, пребъдвайки в Духа, Той ни разкрива Христос, а живеем ли свързани с Христос, Божият Син, ни разкрива Бащата. Живот в Христовото учение е начинът, по който ние обичаме Бога – изпълнение на най-голямата заповед, защото той е пътят към близостта с нас, за която Бог копнее.

Живеем ли в Христовото учение, чрез което живеем в най-дълбока близост с Бога, то ще ни преобрази и направи христоподобни – в мисли, отношение, думи и дела. Това е най-голямата любов, която можем да изразим към самите себе си. Понеже ние не сме свои си, а сме купени с цена (1 Коринтяни 6:20; 1 Коринтяни 7:23), ние сме длъжни да полагаме най-старателни грижи за себе си, а това е да живеем напълно потопени в Христовото учение. Имаме ли тази любов към себе си, ние можем по същия начин да я изразяваме и към другите, като сме носители на Христовото учение на думи и на дела. Така християните сме призвани „с пълна мъдрост да се учим и увещаваме“ един другиго (Колосяни 3:16), а на невярващите да сме „винаги готови“ да отговаряме относно нашата надежда в Христос (1 Петрово 3:15) и при всяка възможност да предаваме благата вест, която е „Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ (Римляни 1:16).

Пребъдването в Христовото учение, чрез което пребъдваме в Самия Христос, е също така начинът, по който можем да получаваме нещата, които искаме от Господ:

„Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете и ще ви се сбъдне.” (Йоан 15:7)

Това е защото

„…ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него.” (1 Йоаново 5:14)

Волята на Бога към нас е изразена в учението на Господ Исус Христос.

След като получим разбиране относно жизненоважната роля на Христовото учение в живота на вярващия, можем по-ясно да разберем разказа за Марта и Мария:

„И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне. Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.” (Лука 10:38-42)

Разбираме защо „едно е потребно“ – защото слушането на Господнето слово, вникване в посланието Му, разбиране на учението Му ще ни доведе до това място на близост и познаване на Бога, в което ние ще израстваме в подобие на Христос и ще бъдем способни да спомагаме спасението и израстването и на други:

„…бъди образец за вярващите чрез слово, поведение, любов, дух[1], вяра и чистота… посвети се на четене на Писанието, наставление и поучаване.“ (1 Тимотей 4:1-13)

„Внимавай за самия себе си, както и за учението. Постоянствай в тези неща, защото като постъпваш така, ще спасиш и себе си, и слушателите си.“ (1 Тимотей 4:16)

„Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.“ (2 Тимотей 2:15)

„Заръчвам ти пред Бога и пред Христос Исус, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явяването Му и царуването Му: Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.“ (2 Тимотей 4:1-2)

„Много мир имат онези, които обичат Твоя закон,

и за тях няма препятствия, за да се препъват.“ 

                                                                           (Псалм 119:165)


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в