Обичаш ли Бога? (6) – Кое е „Божието слово“, което ни е поверено?

Обичаш ли Бога? (6) – Кое е „Божието слово“, което ни е поверено?
от

В предната статия посочихме, че връзката между двете най-големи заповеди – да обичаме Бога и ближния като себе си – е Божието слово и нашето отношение към него е начинът, по който изразяваме любовта си към Бога, към нас самите и към другите около нас. В тази част ще разгледаме какво всъщност е Божието слово.

Мнозина достигат до този момент – до разбирането, че „словото“ е ключово за християнския живот – но малцина достигат до правилно разбиране относно самото слово. Не помагат и многобройните погрешни учения относно „словото“, разпространявани от проповедници, които използват този термин, но влагат изкривен смисъл в него, в най-добрия случай ограничени от човешко си невежество, а в най-лошия – водени от демонични сили. Затова нека не спираме до тук, но нека продължим и разберем какво всъщност е „словото“, което ни е поверено, защото, както видяхме, нашето отношение към словото изразява нашата любов към Бога и към хората. Ще видим, че познаване на словото – такова, каквото е в действителност – не просто отличава силните от слабите християни, или „служителите“ от „миряните“ (кавичките са тук, защото такива категории християни не съществуват в Новия Завет) – то е въпрос на тъмнина и светлина, на живот и смърт, на спасение и погубление.

Словото, за което говорим, не е просто „Библията“, четена, разбирана и проповядвана, по наше усмотрение или под „водителство“, ако това „водителство“ няма определена, строго конкретна, посока и не е подчинено на един главен, определен, и строго конкретен принцип. Този принцип се нарича „христоцентричност“. Това означава, че всяко четене, разбиране и проповядване на Библията, както и всяка практика, основана на библейски откровения, трябва да бъдат центрирани около Исус Христос.

Защо словото трябва да бъде „христоцентрично“?

Има два аргумента против христоцентричното проповядване, на които искам да обърна внимание.

Първият аргумент идва от тези, които посочват, че Бог е Троица, затова ние трябва да обръщаме еднакво внимание на всяка една от Личностите на Троицата, не само на Втората – Исус Христос. Да, Бог е Троица, но Той Самият е христоцентричен във взаимодействието Си с нас, хората, защото Той е избрал да се разкрие на човечеството чрез Исус Христос. Казано ни е:

„Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците, в тези последни дни Той ни говори чрез Сина.“ (Евреи 1:1-2)

Небесният Баща насочва вниманието върху Своя Син:

„Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ (Матей 3:17)

„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“ (Матей 17:5)

„Човешкият Син… Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.“ (Йоан 6:27)

„Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.“ (Йоан 6:45)

Святият Дух също насочва нашето внимание върху Исус Христос:

„А когато дойде Утешителят… Той ще свидетелства за Мене.“ (Йоан 15:26)

„Той Мене ще прослави…“ (Йоан 16:14)

Исус Христос Сам посочва, че Той трябва да бъде фокусът и центърът на нашето внимание, защото Той е Пътят към Небесния Баща и Само Той Го разкрива:

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен. Ако познавахте Мене, бихте познали и Моя Отец.“ (Йоан 14:6-7)

„Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.“ (Йоан 1:18)

„Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог“ (1 Йоаново 5:20)

Той посочва Себе Си като задължителен фокус и единствен посредник на духовния ни живот и растеж и след спасението ни:

„Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (Йоан 10:9)

Вторият аргумент против христоцентризма идва от тези, които посочват, че Троицата се разкрива поетапно – Старият Завет е бил „епохата на Бащата“, Новозаветните времена до кръста са били „епохата на Сина“, а времето след възкресението на Христос е „епохата на Духа“. Дори да приемем, че това е валидно наблюдение относно етапите, чрез които Троицата ни се разкрива, идеята за „епохата на Духа“ в смисъл на това, че днес Святият Дух трябва да бъде наш фокус, е погрешна. Това е защото, както посочихме по-горе, Святият Дух Самият насочва вниманието върху Христос.

Както има множество разбирания за това какво е словото, което ни е поверено, така сред християните има множество образи на Христос – на Неговия характер, същност, метод и цел. Затова, след като сме възприели, че словото трянва да е христоцентрично, ние трябва да си отговорим на въпроса „Кой Христос?“, на който е посветена следващата част от нашето поучние.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в