Обичаш ли Бога? (8) – Отношението към Христовото учение: проявлението на нашата любов към Него
by Лина
В предната статия обърнахме внимание на факта, че Личността на Христос е неразривно свързана с Неговото учение.
Един от най-тъжните стихове в цялата Библия е Съдии 17:6:
„По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.“
Слава Богу този стих не може да се отнесе до християните днес. Когато Господ ни призова да приемем Неговата жертва на кръста лично за нас, Той същевременно ни покани да се отречем от господството на греха и на дявола в живота ни и да се предадем на Господството на Исус Христос. Исус Христос е Нашият Цар и затова не можем да правим каквото ние смятаме за правилно, а сме задължени да се съобразяваме с Неговата воля, изразена чрез учението Му, във всяка област от живота ни.
В много среди се спекулира с факта, че в Писанията християните са наречени „Божии деца“, „Христова невяста“ или са използвани други подобни образи, за да се изрази позицията на близост, която Бог ни е подарил посредством жертвата на Своя Син. Да, ние действително сме деца на Бога – родени от Него – и това е едно от най-важните откровения, които можем да имаме за нашата същност, както се посочва в статията „Идентичност“. Да, взаимоотношението между Църквата и Христос е като между невяста и младоженец – ние се очистваме и приготвяме за Нашия Любим, с когото ще прекараме вечността в любов и всеотдаденост.
Но тук, на земята, имайки предвид естеството на земния живот – ограниченията на нашата плът, падналия свят, в който живеем, и духовната съпротива на дявола и неговите подчинени – ние сме преди всичко Христови слуги, а Той – наш Господар. Това е най-безопасната позиция за нас – отношение на сърцето, в което знаем, че единствено Господ и Неговото слово, което ни просветлява чрез действието на Святия Дух в сърцата ни, може да ни опази от заблудите на врага, от нашата собствена глупост, от плътта ни, която „търси своето“, и ни води към погибел…
Фактът, че в Новия Завет една от първите фрази, с която апостолите представят себе си, е „слуги на Исус Христос“ (Яков 1:1, 2 Петрово 1:1, Юда 1:1, Римляни 1:1, Филипяни 1:1, Тит 1:1), трябва да ни отрезви относно важността да съзнаваме, че преди всичко ние трябва да сме покорни на Господа.
Всъщност, Самият Исус посочва, че покорство на Неговото учение е пътят, по който можем да имаме близост с Него:
„Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.“ (Йоан 15:14)
Господ заявява, че начинът, по който можем да изразим любовта си към Него, е като ценим, пазим и се съобразяваме с Неговото учение:
„Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми…“ (Йоан 14:23)
Съответно, липса на подобно отношение към учението Му, посочва липса на любов към Христос:
„Който не Ме обича, не пази думите Ми.“ (Йоан 14:24)
Апостол Йоан посочва същата истина в своето първо послание:
„…това е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди“ (1 Йоаново 5:3)
В следващата част от настоящата поредица ще насочим вниманието си към начина, по който отношението ни към Христовото учение е показателно за нашата връзка с Него.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.