Окаяни, нещастни, сиромаси, слепи и голи
by Филип
Четях Божието слово от Изход 20-23 глава.
И изведнъж Бог ме взе при Себе Си, прегърна ме през рамото и каза: „Гледай!“
Видях огъня в сърцето Му към църквата, но само към гладните и жадните. Цялата църква беше изнемощяла, но едни търсеха Него и избавлението Му, а други говореха „Вече Го имаме. И Духът, и кръщението Му не са за нас“ или „Вече имаме и Духа, и кръщението Му в пълнота“ .
Видях учители на словото, които бяха на почит, но говореха лъжа на хората“ „Ти го имаш, ти го имаш вече“, а те Го нямаха. Нямаха Святия Дух, новорождението, нямаха кръщение в Духа, нямаха кръщение в Божия огън.
Бог ми каза: „Нима Аз не духнах на учениците и апостолите в Йоан 20-та глава?“
„И като рече това, духна върху тях и им каза: „Приемете Святия Дух. На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са.“ (Йоан 20:22)
„Нима след това не им казах да чакат кръщението със Святия Дух и силата Ми?
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“
„Нима словото Ми не казва, че Аз, Исус, лично кръщавам с огъня на Духа? В Деяния на апостолите 2 глава се говори, че кръщението дойде от Мене, прояви се външно, но изпълни учениците вътрешно. И в двете ситуации Духът и силата дойдоха лично от Мен.
Ако имате кръщението със Святия Дух и огън, къде са великите дела, земетресенията, съда, както при Анания и Сапфира? Имате малко и сте се задоволили. Стига вече суети! Аз ще пропусна сития и напоения и ще отида при ония, които Ме искат.“
Видях как Бог избута ситите Сауловци настрани с дясната Си ръка и духна със Святия Дух и огън върху гладните, върху жадните, върху скърбящите, върху постещите и покайващите се в страх. Тези хора плачеха, падаха, срещаха Бог лице в лице и никога повече не бяха същите.
Исус каза: „Кажи на Моите люде, че Аз бях изкушаван във всичко и те ще бъдат изкушавани във всичко. Който устои и победи докрай, само той ще се спаси.“
Недейте да говорите суети в сърцата и в събранията си: „На мен Господ друго ми говори“ и „Аз не вярвам в това, моята доктрина и пастор друго ме учат“.
„Празни са тези думи и ще бъдете съдени за тях. Защото правилно казва словото Ми, че си взехте учители според страстите в сърцата си, за да говорят каквото ви е угодно и да пренебрегват Мене. Ако не Ме послушате и не обърнете внимание на предупреждението Ми, напразен е трудът ви и ходенето ви с Мене, защото в съдния ден, ще затворя вратата пред вас и ще ви оставя, където е плач и скърцане със зъби!
Кажи на този народ, който казва: „Бог го няма тук, Бог го няма там“, „Право казвате няма Го“. Защото с устни Ме търсите, а със сърцата си Ме изпитвате. Няма вече да се явявам на това твърдоглаво и коравосърдечно поколение. Не, както казвате: „Няма Го тук, няма Го там“, така и вас няма да ви има, когато дойда като крадец, ако не ме потърсите с цели сърца.
„Кажи на този народ и това: „Много са суетите ви. Четете за Соломон и се вайкате и си казвате: „Да не бъде! Да се радваме, че сме в Христос!“ Но блудствата и множеството ви прегрешения, и ходенето ви по суетите на сърцата ви, и идолите ви достигнаха небето и се разстели смрад от тях в моите дворове.
Гледате и казвате: „Ха, как Бог отне царството от Соломон и го раздели“. Обаче Аз ще взема Моето царство от вас и ако не е помазаникът Ми Давид да върне църквата назад в пътя, ще предам и народа ви, и земите ви на враговете ви.
Кажи и на тези, които охкат и викат: „Тежко е това слово“.
„Да, тежко е, но спасява праведния и е изходен път за нечестивия. А вие като говорите добри, но празни слова, кого спасихте, кого избавихте от огнения пъкъл? Стига вече! Говорите мир, мир, обаче Аз ви казвам: „Вдигам мира изпод краката ви“. И ако не се обърнете и не викате с цели СЪРЦА, ще станете храна за чакалите и лешоядите.“
Господ се изправи и каза: „СТИГА ВЕЧЕ СУЕТА!“.
Господ вдигна меча си замахна към дома си и го разряза наполовина, както се раздра завесата на храма.
Господ духна и от едните Божието благоволение и защита се отне, а на другите – Давидовата скиния, се даде двойна мярка – тяхната и тази на Саул.