Казвам се Айше и съм родена в Крумовград. Бях мюсюлманка. Сега живея в град Кърджали, където съм омъжена. Имам три деца. Малката ми дъщеря беше на седем години и не можеше да говори. Подготвихме документите й за училище за неми. Предложиха ни училище в Пловдив или в Ивайловград. Избрах Ивайловград, защото съм от този край. Това се случи на 8 септември 1991 г.
На 9 и 10 септември в Кърджали имаше евангелизации и дойдоха много хора отвсякъде. Те хвалеха Бога по улиците, молеха се и пееха песни. Събраха се в старата църква. Когато чух, че Исус Христос изцелява, заведох малкото си момиче да се молят за него. Вярващите направиха кръг. Не разбирах молитвите им, но те поставиха ръцете си на дъщеря ми и тя веднага падна на земята. Почна да се гърчи и пяна излизаше от устата й. Уплаших се и си помислих, че детето ми умира. Но вярващите ми казаха, че ням демон излиза от него. После дъщеря ми се успокои и отвори очите си. Цялата беше в пот. Гледах я уплашено, а тя, като ме видя, викна: „Вода! Искам вода, майко!“ Вода – първата дума, която дъщеря ми изговори. Дадохме й вода. Аз все още не разбирах какво й се случи.
Имам и друга дъщеря, на която левият крак беше по-тънък и по-къс от десния и тя накуцваше. На следващия ден заведохме и нея на същото място. Наджи, един брат от Турция, постави ръката си на нея. Помислих си, че ще й дърпа крака като чакръкчия. Но те пак започнаха да се молят. Тогава детето започна да вика и после изкрещя. В този момент чух, че коляното изпука, и видях как кракът й се удължи. Точно тогава се покаях и извиках: „Господи Исусе, Ти си истинският Аллах! Заради Теб давам душата си. Господи, тук намерих истинския Аллах, защото изцели и двете ми деца. Отсега нататък давам живота си на Теб. Отсега нататък каквото искат, това да ме правят хората. Дори да ме замерят с камъни, няма да оставя Твоя път.“
Така и стана. Само след две седмици всички комшии и всички мюсюлмани бяха против мен, защото съм дала вярата си на Исус Христос. Започнаха да ме обвиняват, че заради пари съм дала вярата си, макар да виждаха, че децата ми са изцелени. Комшийката събираше камъни и караше децата да ме замерят. Аз отивам на работа, а те ме гонят с камъни. И ме плюеха, че от мюсюлманка съм станала християнка. Бог обаче не допусна дори едно камъче да ме удари. Говориха на баба, но тя им каза, че имам право да вярвам в когото искам. После казаха и на полицията за мен…
Тогава нямаше Библии, но аз исках да се покланям на Бога истински. Казвах на хората: „Исус Христос е истинският Аллах, елате! Двете ми деца са изцелени от Него. Мохамед не ми помогна.“
Един от нашите комшии каза в МВР, че съм бунтувала хората и съм ги карала да приемат християнската вяра. От МВР дойдоха и ме закараха в участъка. Кой можеше да ме спре. Святият Дух работеше. Започнах да хваля Бога пред полицаите. „Ако искате, убийте ме, но Исус Христос е истинският Аллах. Той изцели децата ми. Каквото искате направете с мен. Ако искате, ще ви покажа документите. Детето ми беше нямо, другото ми дете беше инвалид. Господ ги изцели. Защо не ги изцели Мохамед? Колко години служех на Мохамед? Пет пъти на ден се кланях на него, защото дядо ми беше имам и погребваше мъртвите мюсюлмани. Аз от дете се покланях на Мохамед.“ Полицаят започна да плаче, докато слушаше моето свидетелство. После попита: „Кой докара тази жена? Виждате ли какво Бог направи за нея?“
Моите роднини не ме искаха, защото оставих мюсюлманството и преминах към християнството, и не ме пускаха на село. Всички бяха против мен – смятаха, че ги излагам, тъй като дядо ми е бил ходжа.
Мъжът ми беше постоянно пиян. Биеше ме, колеше ме, защото в кръчмата му казваха: „Жена ти даде вярата си.“ Докато переше пералнята, той пъхаше главата ми вътре в нея. Но слава на Бога, нищо не ми ставаше. Господ ме пазеше и мъжът ми виждаше как стават чудеса.
Дойде моментът, когато мъжът ми се покая и много бързо се промени. Комшиите започнаха да се чудят. Моите роднини в Крумовград също повярваха. Днес продължаваме да работим с турците и помаците в този край. Исус изцели много болни хора. Сега обикаляме четири села и подготвяме работници за Бога. С мъжа ми ги учим. Във всяко село има лидер, който се грижи за съседните села.
Айше Мурадова, Кърджали