Отношението ни към изпитанията

С тази статия искам да разрушим крепостта, че християнинът трябва да минава през изпитания задължително! Всичко започна с един пост, който гласеше: „ Бог не ни избавя от бурите, но ни избавя в бурите!“ Прочетох го и нещо в областта на корема ми се сви. Господ Исус казва, че Той и Отец са едно, а апостол Йоан  – че Спасителят Го изяви! Когато четем евангелията, ние виждаме Господа на практика и получаваме информация за това, какъв е нашият Отец, Който е на Небесата!

Много е важно кого вземаме за пример от Писанията, кой е нашият еталон за подражание – апостолите Павел, Петър, Йоан, дякон Стефан, пророк Исая и пр. или Господ Исус! Най-добрият пример е нашият Учител и аз избирам да следвам Него и да Му подражавам. Това ще се отрази на живота ми неминуемо!

И така, какво е отношението на Господ Исус към бурите? Има две истории с буря, записани в евангелията – в едната Господ Исус спеше в лодката, а в другата Той ходеше по водата и отиде до ладията! Привържениците на страданията и изпитанията казват: „Ето, виж, Господ Исус е с тях в бурята и ги спасява в бурята!“ Но когато четем текстовете, виждаме, че нещата не са точно така.

В първата случка те тръгнаха през морето и Спасителят заспа уморен. Там някъде във времето, докато Той спеше, връхлетя буря, която им пречеше да гребат и пълнеше лодката с вода, заплашвайки да ги потопи. Когато учениците разбраха, че вече не могат да се справят, Го събудиха с упрека: „Не те ли е грижа, че загиваме?“

Нека сега да видим цялата картина – още щом се изправи, Господ Исус смъмри бурята и веднага настана плашеща тишина. Той не хвана веслата, за да им помогне да гребат по-добре, не ги изведе на сушата въпреки стихията, не им помогна вътре в премеждието, а го спря! Кой им беше виновен на апостолите, че не Го повикаха още в самото начало! Какво щеше да стане? Ами същото – Исус пак щеше да смъмри бурята и тя пак щеше да утихне, но учениците нямаше да се мъчат и нямаше да имат вода в лодката!

Във втората история Господ Исус, Който беше ограничен от човешкото тяло, дойде посред бурята, ходейки по водата, и отново смъмри и потуши поривите на вятъра. Но ако беше всеприсъстващ, както е Святият Дух, положението щеше да е различно!

Много е важно времето, което прекарваш в бурята! Същите хора казват, че Бог дава изходен път от изпитанието на „НЕГОВОТО“ време! Е, кога е това Негово време? Вижте, според първа глава на Посланието на апостол Яков изпитанието не идва от Бога и ни се забранява да казваме, че Бог ни изпитва (изкушава). Щом като то не идва от Него, това означава, че идва от дявола – друга алтернатива няма. Следователно нашият Небесен Баща не е безразличен към тези неща. След като ни съветва ние да не даваме място на дявола, значи и Той не му дава място, не го обича и мрази делата му, т.е. мрази изпитанията!

Ето стиха, който цитират:

„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“
(1 Коринтяни 10:13)

Какво ни казва този стих? Че не ни е постигало изпитание, което не можем да издържим. Това е за слава на Бога, защото разбираме, че няма да ни връхлети нещо, което би ни съборило. Но стихът не свършва там, защото се казва още: „… но ЗАЕДНО (или УСПОРЕДНО, или В СЪЩИЯ МОМЕНТ) с изпитанието ще даде и изходен път!“

Хора, щом се зададе изпитание, Бог го предвижда и веднага приготвя изходен път. Той е там! От кого зависи ще влезете ли в изпитанието, колко време ще се борите с него и кога ще дойде избавлението? От Бог ли? Що се отнася до Него, Той ви е дал изходния път ЗАЕДНО, УСПОРЕДНО с идващата от врага буря. Господ Исус е при вас и „спи“. Кога ще Го събудите, е ваше решение!

Но да предположим, че ви е писнало от бури и стихии и се научите да коленичите в молитва още щом задуха вятърът и се намръщи небето. Какво ще стане тогава? Вижте писанието – Господ Исус става, смъмря надигащата се буря и всичко свършва още преди да е започнало. Така не е ли по-добре? Не е необходимо врагът, но когото не трябва да даваме място в живота си, да ни тества силите и колко можем да издържим. Ето какво се казва на две места в книгата Притчи:

„Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред и страдат.“
(Притчи 22:3; 27:12)

Вижте, това също е Божие слово, нали? Благоразумният християнин вижда облаците и бърза да се скрие при Татко, а неразумният християнин влиза „смело“ в бурята и страда! Коя е Божията воля? От устата на двама и трима свидетели ще се потвърди всяка истина! Тези два стиха ни отговарят прекрасно – волята на Татко е да идваме винаги с дръзновение пред престола на благодатта, за да получим милост и онази благодат, която идва навреме и ни помага в живота (Евреи 4:16). Много познат и любим стих! Не е нужно да преживяваме неща, които не са от Небесата, от Татко!

Къде остава тогава, че през много скърби ще влезем в Божието Царство? Не знам къде са тези, които обичат този стих, но аз, когато се спасих, влязох в Божието Царство, станах сънаследник с Господ Исус на Божието Царство и на всичко, което Му принадлежи – на всяко духовно благословение! Врагът е нормално да пречи на хората да влязат в Божието Царство, но спасените са вече вътре!

Не влизайте в бурята, нямате работа вътре! Дори можем да стигнем и по-далеч – Господ Исус ни даде сила, власт и авторитет в Неговото име да вършим Неговите дела чрез вяра! Говорете на бурята, смъмрете я, кажете и „Спри и утихни!“ още преди да се е развихрила! Но дори и да нямате тази увереност, намерете бързо някой с вашата вяра и се помолете в съгласие на Татко, защото Господ Исус каза: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата.“ (Матей 18:19). Това е много важен стих, защото Спасителят не просто казва нещо, а го повтаря, набляга на него. Това е истина, която всички трябва да видим и да запомним завинаги! Къде е Божията воля? В Небесата! Там има ли дявол – няма (Господ Исус каза, че е време дяволът да бъде изхвърлен вън)! Има ли изпитания и изкушения – няма! Е, тогава нека се молим да бъде Божията воля – такава, каквато е на Небесата, такава де е и на Земята! Амин!

Нека да запомним – Бог предвижда ходовете на врага и приготвя за тях алтернатива, изходен път, който дава успоредно с изпитанията. Няма нужда да преминаваме през тях, просто навреме трябва да хванем изхода от магистралата на сатана и готово!

Вижте докъде стига в своята увереност апостол Павел.

„Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.“
(2 Тимотей 4:18)

Той не казва, че Господ ще го избави изсред делата на лукавия, не изсред бурята, а ЩЕ МЕ ИЗБАВИ ОТ…! Това означава предварително, преди да дойде в живота му делото на врага, Господ ще го избави! Така може да стане и в нашия живот. Това е Божията воля!

Ако вече си нагазил в блатото, ако си почнал да потъваш, ако си както апостол Петър, който тръгна по водата, но погледна на обстоятелствата и започна да потъва, извикай като него: „Господи, избави ме, спаси ме!“ Бог е обещал, че който призове името Господне, ще се спаси (изцери, освободи)! Идеята на Бог обаче е ние изобщо да сме недосегаеми за Сатана и неговите зли планове. Бдете и молете се, казва Господ Исус, за да не паднете в изкушение (изпитание). Не заспивайте като апостолите – те невинаги са добър пример, но Спасителят Е! Да гледаме на Него, защото Той е начинателят и усъвършителят на нашата вяра! Молитвата има сила да ни избави от всяко зло, от всяка тъмнина, защото Бог е пълното добро и най-ярката светлина! Тъмнината сама по себе си не е материя, а просто липса на светлина. Когато дойде съвършеното, несъвършеното няма избор и отстъпва!

Като за край – слушайте Божието водителство от Словото, обикаляйте „крепостта Ерихон“ и когато Той ви каже, извикайте с все сила и стената ще падне! Сега аз викам с все сила с тази статия и вярвам, че всички стени на религиозност и непознаване на Бога падат! Амин!