Пази сърцето си

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“
(Притчи 4:23)

Повечето християни искаме да вярваме, че сме хора, движени от здрав разум – че вземаме решения на базата на внимателно обмислени доводи и рационални заключения. Но забравяме, че никой от нас не е приел Исус, защото е разбрал нещо с ума си или защото това е било рационално правилното решение за него. След като повярвахме, умът ни започна да разбира защо това е било правилно за нас от рационална и логическа гледна точка, но самото приемане на Исус, самото ни тръгване в Неговия път е било решение, взето в сърцето (Римляни 10:10).

От покаянието ни до днес нищо не се е променило – ние все още вземаме решения със сърцето си и чак след това намираме библейски стихове в подкрепа на решенията ни. Знам, че за един рационален (или мислещ се за такъв) християнин това звучи в най-добрия случай плашещо. „Искаш да кажеш, че няма абсолютна истина?“ Искам да кажа, че няма абсолютна истина, но че има абсолютна Истина. Истината не се узнава, тя се познава (еврейската дума яда в израза „Адам позна Ева“ е със значение „имаше близка среща със, съчета се, преживя“), защото Истината е Личността Исус Христос. Духовният растеж не се състои в напредване в знание за истини, а в опознаване на Личност. Исус е Истината, която познахме и която ни направи свободни при покаянието ни – ние не узнахме нещо, ние срещнахме Някого. Приехме Го със сърцето си и Той дойде в живота ни.

Именно сърцето ще те задвижи в дадена посока – не умът ти, нито разбирането ти. Соломон написа десетки притчи за опасността, която се крие в сексуалната неморалност – прозрението, което е имал по темата, е неоспоримо – а самият той падна в този капан и резултатът беше пагубен за целия Божий народ. Неговото разбиране не беше достатъчно, за да го опази от заблудата на греха. И така, Соломон, най-мъдрият човек, живял някога, се превърна в „безумец“, за когото е писано толкова много в книгата Притчи. Защо? Заради сърцето.

Фарисеите знаеха Писанията наизуст, но тяхното знание не им помогна да познаят и приемат Месията, защото само сърцето може да те доведе до Него. Техните сърца Го намразиха и поради завистта си към Него Го предадоха на Пилат (Марк 15:10). Пилат от своя страна разбра с ума си, че би било пагубно за него да участва в убийството на Исус, но сърцето му беше хванато в капана на светската власт.

Когато дойдат изпитанията и изкушенията, ти или ще устоиш, или ще паднеш заради това, което е в сърцето ти. Днес може да си убеден, че никога не би направил определено нещо, не би се държал по определен начин, не би бил определен тип човек, защото в ума ти има разбиране, има доводи… Но ти не познаваш сърцето си. И така, днес си един човек, а утре се превръщаш в друг и вършиш неща, които никога не би си помислил, че някога ще вършиш.

Само Бог познава, разкрива и очиства сърцето ни. Това очистване не идва от разбиране на истини за духовния свят, а от Самия Него – от Личността Исус Христос. Той е Истината, която ни освещава (Йоан 17:17). Когато търсим лицето Му, когато черпим от сърцето Му, Той ни очиства и освещава. Това е тясната пътека, която води към живот и ни предпазва от тъмнината.