Възстановена след тежка пневмония: „Пневмонията не е страшна, страшното е да си без Бог!”

Ще ви разкажа част от моето минало и вярвам, че историята ми ще послужи за насърчение на много хора в този труден момент. Вярваща съм от ’96-та година, тогава бях дете, но, повярвайте ми, имаше какво да ми прощава нашият Господ. След водното си кръщение имах силно начало, вече бях студентка в друг град и любимото ми общение бе молитвата, разговарях дълго с Бог, затова посещавах предимно молитвените служби и търсех уединение с Него. Четях Словото Му и всеки ден съобразявах действията си с Него. После дойдоха и плодовете мир и изобилие в живота ми, работех и учех, омъжих се. Но именно това благоденствие притъпи моята бдителност, а сякаш умът ми не беше узрял още.

Когато се върнах в родния си град със семейството, синът ми беше на 2 годинки, аз започнах работа, която ме постави под огромно напрежение. Всяка млада майка знае колко е трудно да се върнеш на работа след майчинство, освен че трябва да наваксаш в професионално отношение, се бориш и с вината, че си изоставила едно беззащитно мъниче в чужди ръце. Така в цялата суматоха, незнайно как, аз бях спряла да разговарям с Бог, четях Словото, но истинското зареждащо общение на молитва бях занемарила. Приемах Бог за даденост, изоставих и посещенията в църква. Полагах извънреден труд в работата, а се стремях да съм домакиня, майка и съпруга. И пренебрегнах Единствения, от когото зависеше всичко.

Така през лятото на 2010 година в жаркия юни започнах да покашлям, да отделям секрет, нямах сила. Реших, че съм настинала, не отидох на лекар, самолекувах се със стоене на слънце. След отпуската се върнах на работа и установих, че шефът ми е в болница с вирусна бронхопневмония, а аз кашлях вече втори месец. Тогава шефката ми ме погледна с един уплашено-безнадежден поглед и ме посъветва да си обърна внимание, защото мъжът ѝ бил много зле. Смятам, че Бог употреби тази жена да ме подтикне към действие. Седмица по-късно аз се загубих в София, в квартал, който добре познавам, бях силно дезориентирана – още един знак от Бог. Два дни по-късно, прибирайки се от работа, вдигнах висока температура с тремор на цялото тяло, парацетамолът не я свали, започнах да не чувствам ръцете си, не можех да си поема въздух. От Спешна помощ отказаха да ме вземат, щом съм могла да говоря, да си извикам такси. Наложи се със съпруга ми да оставим посред нощ малкия ни син на съседите, за да ме закара в Пирогов. Приеха ме във вътрешно отделение с десностранна бактериална пневмония. Лежах 2 седмици на системи. През това време видях как от задух умират хора за броени минути, видях труда и усърдието на медицинския персонал, който вършеше работата си – системи, антибиотици, обдишване, та дори и кръвна плазма, но не можеше да стори повече от това. Защото, въпреки че са в бяло, не са ангели, те са хора като нас – с ограничени възможности и призвание,  прилагат ги, доколкото е възможно, а останалото… то е в Божите ръце!

Бях изписана в закрепено състояние и последваща домашна терапия, затормозен черен дроб, високо кръвно налягане, енергия на ниво нула, бледа сянка на себе си. Не можех да ходя повече от 10 метра разстояние, усещах, че се държа с последни сили. Възстановяването на тялото ми отне 4 месеца, през това време се появи и депресия, която тотално ме срина. Сатана ме атакува отвсякъде – изгубих работата си, имах внушен страх да гушкам сина си и съпруга си, смятах себе си за силно заразна. Оставах ли сама у дома, по цял ден дезинфекцирах всичко, до което се докосна, а когато близките ми си бяха у дома, стоях изолирана. Потъвах още по-дълбоко в депресията, усещах се сама и изоставена от всички, всяко действие ми се струваше празно и без смисъл. Търсех утеха в телефони разговори с приятелки, но осъзнавах колко съм сама и се чувствах още по-неразбрана.

Тогава си спомних за моя Бог, че Той – Господ Исус, единствено е до мен и няма как да Го заразя, дори аз да съм силно заразна, болна, ревяща, слаба и депресирана. Отново започнах да чета Словото и да се моля, покаях се за времето, прекарано далеч от Него. И това беше повратният момент, когато осъзнах, че дори и аз да съм изоставила моя Господ, то Той стои верен до мен и ме чака, да се осъзная, дава ми изходни пътища и ме обича толкова много!

Поглеждайки днес назад, виждам, че аз изоставих Него и когато съм си мислела, че съм сама и изоставена, всъщност Исус ме е носил на ръце. Той е ръководил всички събития да съдействат за моето добро. Сега знам, че Той – моят Господ, ми върна радостта и мира, въпреки че ги имах и не ги оценявах, и сама ги презрях. Но Той ме възстанови съвършено – физически и психически, избави ме от ноктите на сатана и ми върна правото да живея в Неговия мир! Слава, вечна слава на Всемогъщия Бог!

Затова пиша на вас, мили приятели – болни или здрави, самотни или охолни, търсете Господа, ежедневно бдете и не се отпускайте като мен, защото в Него е нашият мир и утеха, вярвайте Му с цяло сърце и всичкия си ум (Йоан 14: 1).

И накрая ще ви кажа от личен опит – пневмонията не е страшна, страшното е да си без Бог! Нашият Господ Исус Христос е казал:

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.” (Йоан 14:6)

Бъдете благословени в Неговото свято име!


от Александрина Костадинова