Поема за Бащата и Сина

Поема за Бащата и Сина
от

Кой е като Моя Бог? Кой е като Моя Баща? Кой е като Тебе? Кой може да се издигне над Тебе? О, Татко, Татко, Мой!

Кой е като Тебе, няма Никой. ТИ СИ. Ти си добрият Баща. Няма друг като тебе, който да люби, да копнее за нас дори когато сме далеч дори когато обръщаме Ти гръб.

Кой е като Тебе, Тате? Никой, никой! Тъй любящ си с нас в най-мрачните ни дни. Кой е като Тебе?  Татко, как да разбера, че бяхме тъй далеч и Ти от славата Си ни избра и каза:

– Сине, струва си! Обикнах ги. Синко, ще станеш като тях и ще дадеш живота Си за тях, защото ги обикнах. И Ти ще ги обикнеш, както Аз възлюбих ги.

– Но, Татко как? – каза Сина.

– Синко, рано е да ти покажа всичко, само Ми се довери. Знам, че Ме предадоха и пътят си избраха, Мене изоставиха и Тебе не послушаха.

– Но, Татко, как? – отново каза Сина.

– Синко, рано е да ти покажа всичко, но само разбери, обичам ги, обичам ги твърде много и вложих Себе Си в Тях. Ти само Ми се довери.

– Но, Татко как? – потрети Сина.

– Синко, не разбираш ли? Обичам ги и създадох ги за най-ценно притежание, да бъдат те при Мен, при Теб. Да ни познават и обичат вечно.

– Но, Татко как? Та Ти им даде всичко, а те предадоха Твоето доверие, избраха греха и вярност в тях не се намери.

– Синко, още ли не Ме разбираш? Обичам ги, но те още не са познали любовта. Да създадох ги и ги благослових, но какво знаят те за любовта? Какво знаят те за любовта?

– И въпреки това, отново не разбирам, та Ти Си свят, Татко, Ти Си свят! Ами ако отново те отхвърлят и изберат да следват сатана?

– Синко, не разбираш ли сега ще им покажа докрай Аз любовта, ще им покажа колко ги обичам, безграничността на Моята любов. Да, те пак могат по пътя си да тръгнат, гръб да Ми обърнат и да заживеят за греха, но знам – Аз ще намеря и пламенни с любов сърца. Вярност и характер в тях ще изградя.

Синко, не разбираш ли творението не е като Твореца, не е като Мен и Теб. Но любовта Ми ще обърне каменните им сърца и ще ги приготви да обичат Нас за вечността.

Синко, виж, нека ти покажа – и Ти ще ги възлюбиш такива – грешни, паднали, без надежда и лъч светлина. Но Моята любов ще плени някои сърца да Ме обикнат силно. И поглеждайки назад, те ще видят бунта си, греха, падението, а после любовта и прошката Ми.

И те ще питат себе си: „Как е възможно, как е възможно, как е възможно Бог на святостта, Бог, който мрази и се съди с греха, да, Този Бог, милост да покаже на мене грешника?“

Аз, който бях изгубен, не мога да разбера това, не мога да проумея как Този, срещу когото се бунтувах, Този, когото пренебрегвах през целия живот, показа на грешник като мене любовта? Как е възможно?

Затова вечен дълг към Него имам и в плен плени Ме Той с любовта Си. Христос Святия и Праведния на кръст за мене, грешния, умря. Пленен съм с връзките на любовта Му и затова копнея, копнея да позная Него, Който нарича Себе Си Любов.

Сподели в