Поклонник с дух

Поклонник с дух
от

Преди известно време преживях поредица от изпитания, които повлияха на душата и на тялото ми. Случиха се неща, които дълбоко нараниха сърцето ми, и в същото време преживявах телесна немощ. Бях напълно съкрушена в плътта ми – и емоционално, и физически. В това състояние една неделя, по време на хваление и поклонение в църквата, застанах пред Бог и от дъното на сърцето си Му казах: „Ето ме. Нямам нищо в мен – нямам нито емоционална, нито физическа сила да Те хваля. Всичко човешко в мен е съкрушено – изядена съм, изсмукана съм, стъпкана съм напълно…“

Тези думи бяха толкова искрени – напълно разголих душата си пред Бог. Тогава разбрах какво е поклонението в дух. Когато в тялото ти и душата ти всичко е наред, за теб е естествено да се покланяш на Бог – тогава си благодарен за нещата, с които те благославя. Но когато тялото и душата са изпразнени, остава място само за духа. Бог търси поклонение от духа ни. Духът ни Му се покланя, защото Той е Бог и е достоен за поклонение. Духът се покланя на Този, Който Е, а тялото и душата се покланят заради нещата, които Той прави. За плътта Бог прави, но за духа Той Е, защото Бог е създал плътта, но е родил духа. Плътта винаги се свърза с Бог на базата на нещата, които получава от Него, но връзката между Бог и нашият дух е на базата на Неговата същност и на нашата идентичност в Него.

И така, в този момент на откровение за първи път преживях дълбочината на поклонението с дух. Мястото, от което се покланях, вече не беше земята, където получавам благословенията Му. Не стоях до нещата, с които ме е дарил и не Му благодарях за тях. Не бях свързана със земното. Вместо това с духа си направих крачки напред към престола Му и там, напълно погълната от Неговото величие и святост, се поклоних на Бог – Този, Който е бил, е и ще бъде – Святия, Вечния, Вездесъщия. Духът ми се поклони пред своя Баща. Тогава разбрах с всичко вътре в мен, че за това съм създадена – да се покланям на Него – и че никоя друга дейност няма да може да ме накара да изпитам тази пълнота и уместност, която изпитах като поклонник с дух. Бях на мястото си. Бях съвършена.

Сподели в