Посещение в Ада

Този сън сънувах малко преди да ми се случи нещо погромно за живота ми. Споделям го, за да ви насърча относно това, което Исус ни казва за Святия Дух:

„А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“
(Евангелие от Йоан 16:13,14)

Слава на Бога за Святия Дух – нашия скъп Помощник, най-добър Приятел и верен Съветник.

От доста време с моя приятелка се чувахме по телефона и се молехме заедно. Обадих й се и тази вечер. Молихме се само на езици. Бях току-що кръстена в Святия Дух и много исках Бог да ми говори. Знаех, че Той говори, но не ми беше ясно как мога да чувам от Него.

Докато се молехме, усещах, че Бог много настоятелно иска да ми каже нещо. Чувствах Неговата загриженост, но не можех да разбера какво точно иска да ми каже. След като приключихме с молитвата, си помислих: „Боже, ако искаш нещо да ми кажеш, нека да Те разбера.“

Легнах си, заспах и сънувах сън. В съня си видях жена като черен силует. Имаше зъби като на вампир и беше с обувки на токчета. Тя влизаше в мен и се съединявахме. Когато станеше това, аз правех каквото тя иска – нейните действия, нейните думи, нейните мисли. Аз не исках да съм с нея, но тя напираше и влизаше в мен. Беше изключително груба и зла, отмъстителна и прекалено властна! Имаше моменти, в които ту се съединяваше с мен, ту се откъсваше, буквално се отлепваше. В един момент напълно се откъсна от мен и започна да бяга. През цялото време аз гледах отстрани, но и участвах във всичко това.

След това изведнъж се озовах във входа на блока, където живееше баба ми, и пак видях същата жена. Тя слизаше тичешком надолу по стълбите. Аз си помислих: „Каква е тази жена? Защо бяга?“ Веднага Някой ми каза: „Отива при шефа си да му каже какво е станало.“ Аз я последвах. Спускахме се по стълбите надолу. Ставаше все по-тъмно и по-тъмно, докато се озовахме в пълен мрак. Не се виждаше нищо освен отблясъците от пламъци.

В момента, в който се озовах на това място, цялото ми същество знаеше, че съм отделена от всичко добро и от всяка милост. Цялото ми същество знаеше, че няма време – веднага го разбрах. Сякаш падах в дупка и ме погълна безнадеждност, дълбока депресия, тъга. Сякаш бях заровена дълбоко под земята. В ума ми се блъскаха въпроси: „Къде попаднах? Ще ме избави ли някой?“

Все едно се намирах в кутия за обувки – толкова малко беше пространството… Като клетка… Цареше абсолютен мрак. Нищо не виждах и буквално бях на парчета – като частите на пъзел. Бях на парчета и бях навсякъде в тази клетка. Мислех си: „Господи, къде съм? Ще ме събере ли някой? Аз съм навсякъде. Ще ме извади ли някой оттук?“ Много ясно разбирах, че съм на парчета и съм навсякъде и че съм безпомощна. Виках към Господ: „Ще ме избави ли някой? Ще ме събере ли някой? Ще изляза ли оттук?“ Знаех, че съм много надолу под земята и че има пластове нагоре, над мен, и се чудех дали някой ще ме чуе?

Тогава изведнъж се завъртях три пъти като в пералня – с всичките ми парчета, и вече бях цяла и стоях на скала.

Бях на една отсечена скала и видях сцена срещу мен, а под мен имаше около тридесет кучета, които бяха много зли и бяха в клетки, заключени с катинар. Зачудих се какво е това и Някой ми каза, че чакат шефа си за заповеди.

Погледнах натам, накъдето гледаха кучетата, и видях жената да се появява на сцената. До нея беше шефът. Той беше черен силует с рога и ревеше като животно. Тя му прошепна на ухото какво е станало с мен. Видях как той се ядоса и разярен погледна нагоре и вдигна ръцете си. Разбрах, че се заканва на Господ.

После започна да дава заповеди на кучетата. Те го слушаха съсредоточено. Ушите им бяха изправени нагоре. Цялата им сила идваше от него. Той им предаваше силата си – на ярост, гняв и всичко лошо, като не говореше, а ревеше.

Тогава едно от кучетата се обърна и започна да лае по мен сякаш бях станала видима за него. После всички останали започнаха да лаят по мен. Искаха да излязат и да ме нападнат, но не можеха. Блъскаха се в клетките си, но те бяха здраво заключени с катинар. Не можеха да излязат.

Събудих се уплашена и веднага започнаха да се моля. Попитах Господ какво е това, какво означава този сън, и първото нещо, което дойде до мен, беше: „Това бе част от ада.“

Отказвах да повярвам! Попитах Го пак, и пак дойде същото – ад.

Тогава до мен дойде следното: „До три дена ще дойде атака срещу теб от дъното на ада – толкова силна ще бъде, но ти не се страхувай, Аз Съм с теб!“

Не взех това на сериозно, защото реших, че е плод на въображението ми. Не бях се замисляла за ада, преди да сънувам този сън.

След три дена адът се стовари върху мен – преживях психически, физически и емоционален срив, който едва не ми отне живота. Всичко това ми беше причинено от човек, с когото бях много близка и чрез когото дяволът нанесе много поражения в живота ми. Наложи се да се изнесем от вкъщи – аз и майка ми. За известно време живяхме у роднини – две семейства.

Бог обаче обърна всичко това за добро! Благодарение на тази криза двете семейства днес са променени и приеха Господа в живота си.