Посланици

„Той върши това, което е право пред Господа… и стана силен, понеже изправяше пътищата си пред Господа, своя Бог.“ (2 Летописи 27:2-6)

Аз съм посланик на Божието царство. „От Христова страна сме посланици…“ (2 Коринтяни 5:20). Изпратен съм от Неговото царство, за да Го представлявам в царството на тъмнината, което е тук, на тази земя. Като такъв имам специален статут – имунитет (неприкосновеност на личността ми, както и неприкосновеност на семейството ми). Посланикът работи с група хора, изпратени също от Неговото царство. Това е т.нар. дипломатическа мисия. Като посланик са ми дадени правомощия от Царя да Го представлявам. Упълномощен съм да говоря от Негово име Неговите думи, да изразявам Неговите мисли и Неговото поведение. Когато хората гледат, слушат и наблюдават мен, те добиват представа за Царството, към което принадлежа, и за Царя, Който го управлява. Те или харесват и искат да се преселят в това Царство, или не го харесват и си остават там, където принадлежат. Имат правото и свободната воля да избират. Посланикът упътва тези, които желаят да сменят гражданството си. Той им показва стъпките, които могат да направят, молбата, която могат да отправят, и към кого да е адресирана. Паралелът е ясен. Бог е мъдър и говори разбираемо!

„В първия месец от първата година на царуването си Езекия отвори вратите на Господния дом и ги поправи (за да може всеки, който желае, да има достъп в него).
Доведе свещениците и левитите (всички ние, новородените в Исус, сме царско свещенство според 1 Петрово 2:9), събра ги на източния площад и им каза:
Слушайте ме, левити!
осветете се сега и
осветете дома на Господа…
изнесете нечистотата от святото място!
И сега, синове мои, не бъдете небрежни (без нужната грижа и внимание към задълженията си –тълковен речник), защото вас е избрал Господ
да стоите пред Него,
да Му служите,
да сте Му служители,
да Му кадите.“
(2 Летописи 29:3-11)

През януари 2006 г. Бог ми говори върху 11 стих. Сега допълва стихове 3 и 5. Той набляга на думите „сега“ и „Господния дом“. Сега, това са сегашните, днешните последни дни. Господният дом е святото място, където Бог обитава. Бог ни казва, че сега е времето, в което наистина трябва да направим конкретни неща. Ние сме левитите, които в Стария Завет бяха назначени от Господа да вършат практичните неща в скинията, която е преобраз на Църквата. Подобно на тях ние трябва най-напред да се осветим – да се отделим напълно от всичко земно, светско, което ни привързва към себе си. Само така ще можем да се посветим изцяло в служба във и за Божия дом. Когато ходим и живеем в святост, то и Божият дом е свято място, където се събират светиите в общение помежду си в присъствието на Бога.

Вратите трябва да са отворени за всеки, който търсейки Бога, идва в Господния дом. Ако вратите са повредени и не могат да се отворят поради ръжда от предразсъдъци и религиозност, е необходимо да се прочистят и поправят. Грехът вътре в дома трябва да се отстрани безкомпромисно. Светският ред и начин на живот не бива да се допускат в дома. Домът на Господа не бива да бъде превръщан в „разбойнически вертеп“. Той трябва да бъде „Дом на молитва”! В него трябва да цари Божият ред и да се изпълняват Божиите цели и намерения в Неговото време и по Неговия начин!

Времето е СЕГА! Не може да се прави никакъв компромис и никакво отлагане. Бог ни дава още малко време… Сега е времето на очистване, на покаяние и всеки да вземе решение на коя страна да застане – на Божията или на страната на света. Сега е времето на действие, не само на думи. Сега е времето, в което думите ни трябва да са подкрепени с дела – в начина ни на живот, в обходата ни, във взаимоотношенията ни с ближния и с Бога. Сега е времето, последното…. Време, което е много малко и което Бог ни дава, за да се поправим и да заемем позиция… Правилната!

Сега е времето да стоим пред Него правилно,
да Му служим, както Той иска,
да сме Негови служители, назначени от Него,
да Му кадим, да се молим по всяко време.

Нашата молитва е най-важното нещо, за да можем да стоим пред Него с право сърце и да Му служим, както Той иска. Ние сме Негови служители, Негово притежание, пращани там, където Той желае, да вършим това, което Той иска, във време, когато Той ни праща!

Ние сме Негови посланици в този загиващ свят, в това обречено на унищожение царство. Ние сме посланиците, които Бог е избрал и определил, и назначил, и изпратил.

Той поддържа връзката с жителите на това царство чрез нас. Той е по-силният Цар и преди да разори и унищожи, Той предупреждава, вика, дава шанс за примирение с Него и за спасение. Всичко това Той върши чрез нас – Неговите посланици! Това е нашата задача и работа чрез Него.

„Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ.“ Това е Неговото водителство, сила, благодат, авторитетът, който ни е дал, с който ни е упълномощил. Господ ни се е доверил. Той вярва в нас. Вярва в Своите деца, които е направил Свои свещеници. Направил ни е също Негови посланици! Осъзнаваме ли това? Осъзнаваме ли отговорността си пред Бога? За хората, които загиват, които вървят към сигурна смърт, вечна смърт? Изгубени във вечността… Изгубени за Този, Който ги е създал… Това е голяма загуба за Бог и неописуема скръб в Него за всички тези безвъзвратно изгубени души. Сърцето на нашия Баща плаче за хилядите по хиляди, милиони и милиарди изгубени и дава още малко време… Време, докато се изпълни, докато изтече, докато приключи, докато свърши и вратата се затвори… Вратата на дома Му ще бъде затворена… И Царството Му няма вече да приема бежанци. Никой вече няма да има възможност да смени гражданството си… Ще настъпи време, когато Царят на небесното царство вместо да казва: „Спасение“, ще издаде заповед: „Изтребвай!“

Времето е сега! А ние, Неговите посланици, къде сме? Какво правим? Сега!

Да, времето е сега!