Познаваме ли Святия Дух?
by Алек
На пръв поглед въпросът изглежда глупав. Та разбира се, всеки новороден вярващ знае Кой е Той! Само че едно е да знаеш за дадена личност – да, има я, изглежда така и така, а съвсем друго е да я ПОЗНАВАШ… Това означава да общувате, да прекарвате време заедно, да си споделяте, да вършите неща съвместно, да си помагате и т.н.
Ние, Божиите хора, се покланяме на Отец, величаем Исус, но имаме ли същото отношение към Духа Му? Защото Той е Духът на Всемогъщия! И е редно да се запитаме: „Имам ли взаимоотношение с Него и какво е то?” За да си отговорим, нека да видим какво казва Словото Му:
1. Ние можем да чуваме гласа Му
Йоан 10:4. (за повече подробности вижте „Можем ли да чуваме Божия глас”). Важното е дали го вярваме! Много християни се безпокоят, че не могат да Го чуят, но това е лъжа.
2. Искаме да Го чуваме, но готови ли сме да бъдем водени от Него?
Защото „Които са управлявани от Божия Дух, те са Божии синове” (Римляни 8:14). Братя и сестри, Бог ни пита: „Ще Ми бъдеш ли покорен? Когато твоите намерения, виждания не съвпаднат с Моите, ще кажеш ли: „Да бъде Твоята, не моята воля!”? Водителството Му е жизнено важно за нас, защото писаното Слово е основата, критерият, Истината, но водителството на Святия Дух е картата, табелите, знаците по пътя.
Да си представим, че пътуваме към непознато място, не знаем пътя и няма никакви знаци и табели! Срещал съм Божии хора, които, ако нещо не е описано в Библията, значи то не е от Него! Но самото Слово дава отговор на това – никъде в Мойсеевия закон не пишеше, че израилтяните трябваше да обикалят седем дни около Ерихон (Исус Навиев 6)! Никъде не пишеше, че Бог трябва да направи кал с плюнка и да изцели с нея слепеца (Йоан 9:6)!
Самият Той е казал: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега” (Йоан 16:12).
За по-добра илюстрация – правилникът за движение дава правилата, но твърде често, докато шофираме, трябва да вземаме решения в ситуации, никъде неописани… Водителството от Него включва покорство към Словото и към Неговия глас „слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и внимаваш да вършиш Неговите заповеди” (Второзаконие 28:1)
В Новият завет – „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене”. (Йоан 15:26)
Също и Йоан 14:16-17…16:7-14. В Матей 22:29 Господ Исус каза на фарисеите „заблуждавате се, защото не знаете нито Писанията, нито Божията сила”, т.е. трябва да знаем какво казва Словото и да сме водени от Духа Му. Той е тук, на Земята, и Той е Божията сила, чрез Която живеем в света и носим плод!
Той, Божият Дух, прави Словото живо в нас и без него сме само книжници, а „буквата убива, а Духът оживотворява” (2 Коринтяни 3:6)
3. Разпознаваме ли Го в другите Божии хора?
Защото Той, не ние, определя как, кога, чрез кого, ще идва Словото Му в живота ни. Божият Дух е във всеки новороден човек и се предполага ние „да не познаваме никого по плът” (2 Коринтяни 5:16). Затова Господ ни е заповядал: „всеки да счита другия за по-горен от себе си”. По този начин ние показваме респект към себеподобните си, защото Божият Дух живее във всеки от нас, и като го правим, Го улесняваме да работи за, във и чрез нас. В противен случай, с поведението си Му казваме: „аз решавам как и чрез кого да получавам от небето”…
4. Разпознаваме ли Го в служителите Му?
Тук в голяма степен важат горните разсъждения, но Той е заповядал да „отдаваме всекиму дължимото” (Римляни 13:7). В Ефесяни 4:11-13 се казва, че Той е дал даровете на служение за нашето усъвършенстване и израстване. И е опасно да съдим прибързано! Вместо това, като духовно пораснали хора, е редно да Го попитаме за дадения служител или служение, които не приемаме, защото Той ще ни упъти на всяка истина (Йоан 16:13). Пример за нас трябва да бъде Гамалиил, уважаваният от всички законоучител, който явно е имал страх от Бога и не бързаше да отсича кое е от Него и кое не. Като мъдър човек той не разбираше учението Му, не го прие, но не го и отхвърли (Деяния 5:34-38). Освен това Господ е категоричен в Матей 23:39 – „Защото, казвам ви, отсега няма вече да Ме видите, докато не кажете: Благословен е, Който иде в Господнето име.”
Нека не пропускаме заради гордост и критикарство благословенията Му и да отхвърляме и нараняваме служителите Му, които са наши братя и сестри. Защото в Матей 10:41 Той каза: „Който приема пророк в името на пророк награда на пророк ще получи”… Е, аз не искам да изпускам Неговите награди, а вие?
И накрая на Израел беше заповядано да не оставя нищо от пасхалното агне (Изход 12:9-10), т.е. приемаме Го такъв, какъвто е, без да се опитваме да Го променим по наш си стандарт!
Защото Той не съществува заради нас, а обратното, защото „живеем ли, умираме ли – Господни сме”-(Римляни 14:8). Амин!