Предстоящата трансформация 4

Сутринта на 25-ти август Святият Дух ми даде следния сън:

Намерих се на страничната веранда на модерна висока сграда, която приличаше на луксозен хотел. Хората около мен се наслаждаваха на слънчевото време и разпускаха, пиейки кафето си и говорейки за маловажни неща.

Изведнъж настана суматоха. Зад ъгъла на ултрамодерната сграда видях да се появява това, което изглеждаше като древна халдейска конница. Конниците вървяха бавно, в разгънат строй, плътно един до друг. Царят им беше в центъра на тази атакуваща формация. Лъчите на палещото слънце се отразяваха в златните им шлемове, ризници и щитове.

Знаех, че няма сила в света, която да устои пред тази армия. Както преди хиляди години в обсадения от халдеите Ерусалим пророк Еремия каза на царя на Юда, че ако се предаде, той и хората му ще получат милост от вавилонски цар, така и аз знаех, че безусловна капитулация е единственият начин да оцелеем.

Чух се да казвам: „Българите ще се предадат.” Тогава се обърнах назад и погледнах в посоката, където интуитивно знаех, че българската армия се намираше.

Това, което видях, беше една монолитна стена от железни щитове, която напълно покриваше криещите се зад тях. Не след дълго обаче първият щит бе хвърлен на земята от притежателя му, след това втори, трети… Само за няколко секунди монолитната стена се разруши и армията се разформирова.

Настъпващият цар продължаваше величествения си ход, видимо доволен от капитулацията. Множеството от хора (и аз бях сред тях), покрай които царят минаваше, бяха коленичили пред него и с наведени глави.

Изведнъж отново настана суматоха… Аз интуитивно знаех, че царицата (избраницата на царя победител) беше в опасност и слугите му бързо я скриха във вътрешността на сградата, описана в началото на съня. Нейната пурпурна мантия лежеше на земята до мен.

Без да се замислям, я грабнах и се втурнах вътре в сградата, за да я предам обратно на царицата. На вътрешните стълби почти се сблъсках с един от елитните царски стражи. Помислих, че той ще ме спре, но тъкмо обратното – той ме окуражи да й занеса мантията.

Почти моментално се намерих на най-високия (и най-сигурния) етаж на сградата. Мястото може да бъде описано като „царските покои“. Не видях царицата, но предадох мантията на слугите й. Tова, което видях, беше една моя позната историчка. Беше ми даден чифт очила, след което чух моята позната да чете от книгата на пророк Данаил. Тогава се събудих…

Опитах се да разсъждавам върху съня, но все още нищо не разбирах. Тогава започнах да се моля в Святия Дух, не след дълго откровението дойде и всичко си застана на мястото.

Ще започна с последната сцена от съня. Очилата, които ми бяха дадени, и историчката, която четеше от книгата на пророк Данаил, бяха подтик да погледна на посланието от съня през призмата на тази книга, която започва с опустошаването на бунтовния Ерусалим от халдеите и отвеждането на Данаил и други избрани младежи в плен (повечето теолози са на мнение, че преди да бъдат представени за служба на царя, те са били направени евнуси).

Конницата в началото приличаше на страховитата халдейска конница, изпратена срещу Юдея, описана детайлно от пророк Еремия (Еремия 8:16). Разликата е, че конницата в съня, въпреки страха, който всяваше у враговете си, излъчваше небесна мекота и благородство. Това е така, защото тя е символ на небесната армия, изпратена към България!

В началото споменах друг текст от пророк Еремия – Еремия 38:17. В нашия случай обкръжената България има същия избор както цар Седекия тогава: капитулирай безусловно, като поставиш упованието си в милостта на царя или понеси последствията от бунта си!

В тази светлина това, което казах в съня си, „БЪЛГАРИТЕ ЩЕ СЕ ПРЕДАДАТ“, всъщност носи положително значение – българите ще откликнат по правилния начин на ултиматума от Небето! Падането на техните щитове (аргументите срещу това предаване) ще стане бързо и ще доведе до съживление в страната и поклонение пред Царя на царете и Господаря на господарите!

В тази атмосфера на съживление Христовата невяста (Църквата) ще стане толкова привлекателна, че за жалост ще има хора, които ще пожелаят да се възползват от красотата й.

Ние обаче, по подобие на Данаил и приятелите му, трябва да разберем, че Невястата принадлежи САМО на Царя, да станем „духовни евнуси“ и да направим нашето най-добро, за да я предпазим. Само тогава Той ще ни се довери с неограничен достъп до покоите Си!