Предстоящата трансформация 5

Преди да прочетете съдържанието на настоящия сън ви съветвам да се запознаете с предишните четири, които имах тази година и които визират предстоящата трансформация на българската Църква (1, 2, 3, 4). Всички те са части от едно послание, което се надгражда. В два от сънищата символиката включва изкачване от някои по-ниски точки в страната към Рила – най-високата планина в България, която е символ на висшето призвание на българската Църква. За разлика от предишните ми сънища, при този ще давам тълкуването в скоби, непосредствено след всеки епизод.

Сънят започна с мен и сина ми Рафаел, пътуващи с автомобил от София за Самоков (това е също път, който води към Рила). Когато приближихме родния ми град, видяхме, че пътят е прекъснат поради нещо – приличаше на разрушен мост. Затова не можехме да преминем през реката, която наподобяваше Искър и идваше от Рила. Качихме се на автобус, който трябваше да достигне града по заобиколен маршрут, но и този опит беше безуспешен.

(В съня аз съм събирателен образ на българската Църква; Рафаел – чието име означава „Бог, Който изцелява“, символизира духовното и морално изцеление, което ние християните желаем за нацията си; реката е олицетворение на водите на нечестието, освободени от врага. Фактът, че аз карах колата е индикация за това, че понякога със собствени човешки усилия и амбиции се опитваме да „докараме“ съживление. Сцената с автобуса показва, че и другата крайност – пасивно очакване някой друг да го направи вместо нас, също е безплодна. Заобиколни пътища няма!)

Тогава се намерих обратно в покрайнините на София, пред сграда, която изглеждаше като Министерството на отбраната, но която беше разположена в Суходол. Стоях пред зданието, когато към мен се приближи мой стар познат, чието име на еврейски означава БОЖИЯ БЛАГОДАТ и приятелски ме прегърна.

(Упованието в човешка сила няма да ни донесе нищо друго освен проклятие – Еремия 17:5. Неслучайно се намерихме в СУХОДОЛ, който е символ на място, лишено от присъствието на Бог и, вместо да атакуваме, бяхме отново в ОТБРАНИТЕЛНА позиция. Едно докосване от БОЖИЯТА БЛАГОДАТ обаче може да промени всичко!)

В следващия момент с Рафаел отново бяхме на пътя за Самоков. Някъде по средата на пътуването си забелязахме няколко орли, кацнали на едно високо дърво. Никога не бях виждал толкова пъстри орли! Имаше най-различни багри в перата им. Те владееха небето и ядяха нечистотиите на земята.

(Тези пъстри орли са символ на пророците, които Бог ще издигне в нацията и които ще оперират в пълния спектър на дарбите на Святия Дух. Те ще „пояждат“ нечестието, включително фалшивите доктрини, с което врагът иска да осее пътя ни.)

Този път стигнахме безпрепятствено до града. Паркирах в центъра и тръгнахме пеша по улицата, която води към Рила и която споменавам често и в другите сънища. Изведнъж към мен се доближи една позната от детството, чието име също означава БОЖИЯ БЛАГОДАТ. Тя ме хвана за ръка и тръгна с мен.

Разговаряйки за различни неща и потвърждавайки лоялността си един към друг, ние сменихме посоката и скоро се намерихме в коритото на река Искър, което е успоредно на улицата, по която вървяхме. Продължихме да вървим към планината, срещу течението на реката, която сякаш беше пълна със страх и тъмнина. В един момент моята позната реши да премине през тази тъмна и страшна вода. Това, меко казано, не ме въодушеви и аз се опитах да я разубедя, но тя го направи въпреки възраженията ми. За няколко секунди изчезна от погледа ми и изглеждаше сякаш водите са я погълнали. Тогава изведнъж жената се появи отново, пълна с увереност и смелост, триумфираща над тъмните води!
Тогава се събудих…

Както свещениците, които носеха ковчега на Завета, трябваше да нагазят в мътните води на река Йордан – Исус Навиев 3:14-17, така и ние, уповавайки в благодатта на нашия Господ Исус Христос, трябва да сме готови да се конфронтираме с водите на нечестието, изпратени да спрат прогреса на Царството Му. Неговата пречудна благодат, която ни е водила и пазила от всички капани на врага, ще продължи да го прави и занапред, докато ни заведе „вкъщи“!

„Какво си ти, планино велика? Пред Зоровавел – поле! Той ще изнесе връхния камък с възклицание: Благодат! Благодат на него!“ (Захария 4:7)