Предстоящата трансформация 6
by Валери
12.07.2018
Ако не си запознат с поредицата от сънища, които Бог започна да ми дава преди около осем месеца и които визират предстоящата трансформация на Неговата Църква в България, те съветвам да ги прочетеш преди да продължиш (1, 2, 3, 4, 5).
Най-общо казано, те разкриват желанието Му да види Невястата Си променена и достигнала зрялост, чистота и слава. Повечето от тях включват елементи на пътуване и изкачване от брега на Черно море (най-ниската точка) към Рила, най-високата планина в страната и символ на висшето призвание на българската църква. В част от сънищата моите преживявания са събирателен образ и символ на това, което се случва с нея.
В настоящия сън се намерих в подножието на планината, близо до мястото, където предишният ми сън завърши. Но сякаш беше настъпил нов сезон (тъжната и депресираща есен бе заменена с красива зима) и атмосферата беше променена. Мракът и страхът на бушуващата река, целяща да спре изкачването към планината, бяха заменени с кристално чисто небе и безпрепятствена видимост.
Около мен имаше група от роднини и познати, чиито имена кореспондираха с различните аспекти на плода на Духа – любов, радост, мир, милост… (не всеки аспект беше представен от човешки образ, но аз схванах, че тази картина символизираше призива да ходим в пълнотата на 9-те проявления на плода на Духа, Галатяни 5:22-23). Интересното беше, че каквото и да предприемехме с тези хора, сякаш бяхме неподвластни на законите на този паднал свят! Впоследствие Святият Дух ми даде два стиха в тази връзка:
„…срещу тези неща (плода на Духа) няма закон.“ (Галатяни 5:23)
„Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.” (Римляни 8:2)
Тогава погледнах към върховете на планината със зрение, надвишаващо способността на човешките очи, и видях, или по-скоро прозрях, възможност за високопланински риболов (във втория сън от поредицата вече обясних, че риболовът в случая беше символ на „ловене на души“ за Божието Царство). Планината обаче изглеждаше толкова висока и недостъпна!
Интуитивно знаех, че трябва да отида до една моя роднина, чието име е производно от думата РАДОСТ, и да взема необходимите приспособления и провизии. По-късно Святият Дух ми показа значението на тази стъпка чрез пасаж от книгата на пророк Авакум.
„Защото, ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господа, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме НАПРАВИ ДА ХОДЯ ПО ВИСОЧИНИТЕ СИ“ (Авакум 3:17-19)
Откровението, че „радостта на Господ е нашата сила“ (Неемия 8:10), трябваше да бъде един от основните ключове към изкачването на планината (виж също статията ми за радостта)! Явно успях да го приложа, защото не след дълго се намерих на върха на планината, където пък разбрах, че трябваше да деля една малка палатка с мой стар приятел, чието име означаваше БОЖИЯ БЛАГОДАТ. От съображения за сигурност в тази немного посещавана част от планината, аз поисках оръжие и ми бе даден голям двуостър нож.
Така, с всяко нещо на място си, риболовът можеше да започва!
Кратко обобщение: Висшето призвание на Църквата не е просто да ПРАВИ (религиозни неща), а да БЪДЕ (като Исус)! Колкото повече тя се трансформира в Неговия образ, толкова повече тя ще бъде способна да върши делата, които Той вършеше, и така да изпълни поръчението за евангелизирането на този свят. Посвещение към ходенето в духа е от ключово значение в това отношение.