Предстоящата трансформация 8

В настоящия сън се намерих в място, приличащо на голяма долина в сърцето на планината от предишните сънища (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). Долината изглеждаше като огромна тучна ливада, през която минаваше спокойна планинска река. По някаква причина аз бягах към нейния център, преследван от две големи кучета. Въпреки че беше ден, изглеждаше сякаш имаше мрачен облак, който хвърляше сянка върху частта от долината, в която се намирах.

Изведнъж осъзнах, че няма да мога да избягам от кучетата, защото бях стигнал до високия бряг на реката. Интересното беше, че въпреки драматичната ситуация, не бях уплашен. Тогава отнякъде се появи стопанинът на кучетата и те застанаха близо до мен в съвършен мир. Те приличаха на немски овчарки, но бяха значително по-големи.

След това се намерих в София, където имах хубаво общение с местен пастор и съпругата му. Имаше хора, които сякаш искаха да развалят това общение, но не успяха и не след дълго си тръгнаха. Тогава ние се преместихме в ресторанта, който се намираше наблизо, където необезпокоявани продължихме. Когато стана време да си тръгвам, навън от ресторанта ме посрещна човек (а може би ангел), който ми даде 1200 евро, изпратени от моя баща. По това време осъзнах, че около мен валеше, но въпреки че по някаква причина бях бос, чувството не беше неприятно, даже напротив…

Тръгвайки си от ресторанта, видях мой стар познат, чието име не можах да си спомня, колкото и да се опитвах.

След като се събудих, Святият Дух ми даде значението на съня. Както и в други сънища от поредицата аз бях събирателен образ на българската Църква. Целият сън беше кинематографичен дисплей на Псалм 23, чиито обещания Бог иска да направи реалност за Своите хора! Тучните ливади, спокойните води, мрачната сянка, преследващите ме Доброта и Милост – всичко беше там! Трапезата в присъствието на неприятелите ми (масата в ресторанта, на която се намерихме след като тези, които пречеха на общението, си тръгнаха), снабдяването на нуждите ни от нашия Баща, преливащата чаша (приятният дъжд)…

Когато се събудих, си спомних и името на моя познат от края на съня – Марк. Проверих значението му и установих, че идва от името на римския бог на войната – Марс. Може би си спомняте, че предишният ми сън завърши с предупреждение за опасността от военен конфликт в Близкия Изток, който да афектира и България. Посланието е, че ако предприемем стъпките, описани в предишния ми пост (а именно молитва за мира на Ерусалим и на Балканите), Църквата в България ЩЕ ЗАБРАВИ КАКВО Е ВОЙНА, Бог ще ни даде период на мир (все още не знам колко дълъг), в който да съберем остатъка от жътвата от човешки души!

„Прави да престанат войните до края на земята; строшава лък и сломява копие; изгаря с огън колесници.“ (Псалм 46:9)