Продължава ли Бог да съди в „периода на благодатта”?
by Валери
„В диспенсацията на благодатта Бог не съди нито хора, нито нации!” Това е едно от най-популярните твърдения на един от най-популярните проповедници на учението, добило известност в едни среди като „радикална благодат”, а в други като „хиперблагодат”.
Очевидно е, че твърдението е основано на преобладаващото в нашите петдесятни и харизматични църкви „диспенсационно богословие”. Целта на тази кратка статия не е да изследва плюсовете и минусите на това богословие, а да се конфронтира с тезата, че Бог временно е спрял да съди. Преди обаче да я „обезкостим и направим на филе”, нека погледнем съвсем накратко някои основни вида съд, описани в Библията.
1. Съдът, описан в Откровение 20:12-13, при който Бог ще съди хората, напуснали този живот без упование в Христос. Всеки, покаял се от греха си и положил вярата си за спасение в Господ Исус, е преминал от смърт в живот и ще пропусне този съд (Йоан 5:24).
2. Съдът, описан в 2 Коринтяни 5:10, на който верността на християните в службата им към техния Господар ще бъде оценена и мнозина ще получат награди.
3. В обещанието, дадено на Авраам, Бог постанови благословение за тези, които благославят него и потомството му (нацията Израел и Църквата) и проклятие за тези, които му противостоят (Битие 12:3).
4. Библията описва и редица други примери на съд, но за целта на настоящето изследване ще се ограничим до тези. (Повече в тази насока може да намерите в следните статии „Да съдим или да не съдим? (1-ва част)”, „Да съдим или да не съдим (2-ра част)” и статията за църковната дисциплина.
Нека се върнем отново към оборваната теза – „В периода на благодатта Бог не съди нито хора, нито нации!”. Безспорно, първите две от изброените съдилища са запазени за по-късно, за момента, в който времето се слее с вечността. Да се твърди обаче, че Бог временно е суспендирал функцията Си, противоречи на новозаветната доктрина и история. Евангелистът Лука унищожава тази модерна доктрина в по-малко от двадесет стиха. В Деяния 12:20-25 и 13:1-11 той описва проявления на Божия съд спрямо двама различни индивида – цар Ирод и Вариисус. По-рано в същата книга, малко след като се казва, че Божията благодат почиваше върху църквата, пък е записан съдът, който дойде върху Анания и Сапфира. Други двама души – Савел и Симеон Магьосникът, едва избягнаха този съд.
Също така, визираният в тази статия проповедник на хиперблагодатта леко модифицира твърдението си, когато говори по адрес на Църквата, като казва: „Бог не съди Тялото Си, а го култивира.” Горките апостоли Петър и Йоан! В „невежеството” си Петър прави следното изявление:
„Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едва се спасява, то нечистият и грешният къде ще се явят?” (1 Петрово 4:17-18)
От своя страна, в книгата Откровение Йоан се придържа към същата последователност. Много преди да опише изливането на Божия гняв върху непокаялите се грешници, Той описва предупрежденията на Господ Исус (включително със заплаха от смърт в един от случаите) към седемте църкви. Ще завърша тази кратка статия по начин, по който често го правя: „Възлюбени братя и сестри, нека не бъдем деца по ум! Нека изпитваме всички доктрини спрямо свидетелството на Библията”.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.