Пророческа трилогия за последните времена

Това е пророческа картина за последните времена, предстоящи да се случат. Голяма част от събитията към днешна дата вече се изпълняват. Много пророчески хора усещат, че днес наистина живеем в последни времена и предстоят сериозни трансформации и катаклизми. Наистина живеем в последни времена, но дали тези времена са края на света или са края на историческата епоха, в която живеем и преход към друга, само Бог знае.

„Последните времена“ е предупреждение към всички внимаващи и бдящи за предстоящите събития. Предстоят времена, в които ще бъдат засегнати устройството ни на живот и начина, по който сме свикнали да функционира всичко около нас. Бог променя принципите в икономическите, политическите, обществените, църковните системи. Тези, които са бдителни и внимателни, ще бъдат задвижващата сила на нови Божествени модели, базирани на Небесни принципи. Това ще доведе до сблъсък на силите в небесни места и ще даде отражение на земята. В крайна сметка светът ще бъде подложен на пълно преструктуриране.

Това е трилогията, съставена от два съня и едно видение, които са три последователно свързани части на една пророческа картина. В началото, когато сънувах сънищата през 2008 г., нямах никакво тълкувание за тях. Единствено знаех, че те разкриват подробности за последните времена, в които ние живеем. Но 7 години по-късно Бог ме срещна с Ивайло Тинчев. Той ми разказа за своето видение, което напълно съвпадаше с моите сънища и завършваше края на историята. Тогава Бог започна да ми разяснява цялата картина.

В съня си аз и съпругата ми сме събирателен образ на хората и обществата, които ще бъдат носители на тази промяна. Хората, които са търсещи Божието Царство и бдящи за Божиите намерения. Това са хората – двигатели, които ще съдействат на Неговия призив и ще съработват с Него. Това са синовете на мира. Те ще бъдат хора от различни изповедания и деноминации, дори и хора, които не са християни, но са отворени за Божието Царство.

Луната – част I (първи сън)

В първата част от съня действието се развиваше в домашна обстановка. Бяхме аз и съпругата ми у дома. Деня си протичаше както всеки обикновен ден. Аз гледах навън през прозореца, а съпругата ми домакинстваше. Изведнъж луната започна да прави неестествени движения. Тя започна да се приближава към нас повече от нормалното. Аз извиках съпругата ми да види това странно явление, но докато тя идваше луната се връщаше в предишното си положение. Това се повтори няколко пъти, в които съпругата ми не успя да види странното явление. На мен много ми се искаше жена ми да види това, което беше едновременно плашещо и в същото време много красиво. Явление, което предизвика интереса ми и исках да го разбера.

Тълкуване: Това явление беше знамение и знак за тези, които успяваха да го видят, да дадат вниманието си и да го разберат. Това беше знак за предстоящите събития: времена на разклащане на всякакви закони – земни и духовни, разклащане на началства и власти, разклащане на света – такъв, какъвто го познаваме. Знак, че предстоят апокалиптични времена – времена на радикални трансформации. Ще има хора, които ще забележат идващите времена и ще предупреждават, и алармират за тях. Ще има други хора, които няма да забележат наближаващите промени. Част от тях ще дадат вниманието си на предупрежденията, а друга част няма да обърнат внимание и ще продължат да правят това, което си правят.

Този период е критично важен и съществен за това как ще се позиционираме за предстоящите събития. Този период е като начална точка на коловоз, в който, ако влезем, автоматично ще ни отведе на друго място. Ако в тази начална точка не сме позиционирали правилно сърцата си да бъдем бдителни към Божиите наставления, когато настъпят времената на съд, ние ще сме се отклонили значително от зоната на Божията протекция и ще попаднем под Неговия съд.

Ето и притчата, която Исус ми даде за пример към този съществено важен подготвителен период:

„Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си. А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха. А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете! Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват. А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете. А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни. А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.” (Матей 25:1-12)

Апокалипсис – част II (втори сън)

Във втората част от съня апокалипсисът вече е в пълното си развитие и е обхванал цялата земя. Бог се беше оттеглил от делата на хората, които ходеха по техните си  намерения. Апокалипсисът не беше предизвикан от Бог, а от Неговото отсъствие. Вторият сън се развива в три сцени.

Сцена първа

Първият сън, който сънувах и беше предупреждение, вече се изпълняваше. Видях земята в разгара на апокалипсиса. Беше тъмно и мрачно. Беше ден, но слънцето не се виждаше – цялото небе беше потъмняло от пушеци, дим и пепел. Метеорити падаха по цялата земята и я разкъсваха. Те не правеха просто кратери, а я разцепваха. Хора пропадаха в зейналите пропасти. Пушеци и пепел от събарящите се сгради се издигаха и затъмняваха небето. Беше страшно! Огньове осветяваха в кървавочервено гъстата тъмнина. Тук-таме се виждаха развалини от сградите. Нямаше нито една оцеляла постройка. Гръмотевици излизаха от гъстия дим и осветяваха порутените сгради. Около нас се чуваха безнадеждни викове на отчаяние. Хората пропадаха в образувалите се пропастите, а други бяха помитани от падащите метеорити. Картината беше потресаваща. Пространството беше огласено от викове на отчаяние, от тътена на опустошителните метеорити и от раздиращи гръмотевиците. Земята се тресеше от всички тези катаклизми. Тя не издържаше на напрежението и се цепеше по шевовете си. Хората нямаше къде да избягат и да се спасят. Нито във високи сгради, нито в дълбоки бункери. Всички сгради бяха разрушени, а от цепнатините, които се образуваха по земята, излизаше лава. Нямаше спасение за никого.

Докато хората тичаха насам-натам в отчаянието си и загиваха като мухи, аз и съпругата ми бяхме подготвени и имахме мира и водителството на Господа, който насочваше всяка една наша крачка. Спомням си, че Бог ни даваше конкретни насоки и стъпки, като ни казваше:

„Сега се придвижете по-напред!“ или „Върнете се назад!“. Понякога беше много специфично: „Направете крачка направо и една в дясно!“

Бог ни даваше знанието какво да направим, как да го направим и кога да го направим. Водителството на Бог беше съпътствано с начин, по който да извършим стъпката, място къде да се придвижим, и време, в което да го направим. По този начин Бог ни напътстваше и ни завеждаше на безопасно място. Ние винаги се покорявахме и виждахме, че малко след като сме се преместили, там, където сме били, мястото биваше поразено.

Тълкуване: Апокалиптичните времена са последните времена на една отиваща си епоха. Време на скърби и трудности, предизвикани от отдръпването на Бог и идването на Неговия съд върху делата на хората – както за църквата, така и за света. Това са трудни и непосилни времена за всички. Тези, които ходят по своите си намерения и преследват своите страсти, в крайна сметка ще пият от горчивата чаша на съда на Бог. Тези, които са бдителни да следват Божиите наставления, ще имат Неговата протекция и ще преминат през всичко чрез специфичното водителство на Святия Дух.

Сцена втора

Докато целият апокалипсис връхлиташе земята, имаше магазини, на чиито витрини забелязах, че бяха поставени монитори, на които течеха надписи. Хората дори не забелязваха, че ги има. Те просто ги подминаваха в бързината и целия хаос наоколо. Зачудих се какви бяха тези надписи? По всичко изглеждаше, че предаваха на живо. Бяха общодостъпни, защото бяха изложени на показ във витрините на магазините, но не бяха леснодостъпни, така че всеки да може лесно да ги разбере. Текстът беше съвсем семпъл със зелени букви на черен фон – течеше от горе на долу. Изгледът на мониторите, софтуерът и текстът, който течеше, не бяха впечатляващи или дизайнерски пипнати, за да привличат внимание. Нямаха красив и привлекателен търговски вид. Те не бяха поставени там, за да привличат очите, а за търсещите със сърцата си. И всеки, който даваше вниманието си на тези надписи, можеше да ги разбере.*

Тълкуване: тези, които са бдителни и внимателни, ще видят и ще чуят Неговото водителство. Но тези, които си мислят, че стоят на стабилна основа и са отслабили гарда си, отслабили са бдителността си, няма да забележат и чуят, когато Бог говори. Ще чуят само гласа на погиващата тълпа.

* Притчи 1:20-33 – тълкуване към втората сцена.

„Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите, вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:

Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието? Обърнете се при изобличението ми.

Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми. Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми – то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът, когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат, тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа, не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие. А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.“

Сцена трета

Аз и съпругата ми се намираме на плажа, а пред нас е морето. Ние сме се хванали за ръка и блажено съзерцаваме безкрая. Изведнъж слънцето (което беше Бог) започна да се приближава застрашително към земята. В един момент То удари морето и предизвика огромна опустошителна вълна. Постепенно тя започна да набира скорост и сила и придоби невиждано големи размери. Тази вълна щеше да помете всичко на сушата и нищо нямаше да може да избегне опустошителните й размери и сила. В нас напираха смесени чувства. От една страна, изпитвахме страх и респект при вида на размерите й, а от друга – мирът на Бог ни подсказваше, че тази вълна е носител на промяна за добро. Ние разбирахме, че тази вълна ще опустоши света – такъв, какъвто го познаваме, но ще донесе нов живот и ново начало. Ние не знаехме какво ни очаква, ще успеем ли да избегнем смъртта, какво ще се случи с нас, когато тази вълна ни връхлети, но знаехме, че щом Бог е предизвикал тази вълна, значи е за добро. Сънят свърши точно преди вълната да ни връхлети.

Следват седем години, в които аз и съпругата ми се се чудехме и нямахме тълкувание нито за сънищата, нито за прииждащата вълна, нито какво следва след това. И един ден Бог ни срещна с един прекрасен мъж на име Ивайло Тинчев, който ни разказа за видението, което получил, което започва с: „Видях как се навдига една голяма опустошителна вълна…“

Вълната – част III (видението)

Видението започва със същата надигаща се и опустошителна вълна, която приближава сушата. Имало хора, които са се качили на вълната и тя ги понесла напред. Тези, които не се качили, били пометени, а всичко на сушата опустошено. Тези, които яхнали вълната като със сърф – тя им дала тласък и ги придвижила напред.

Това беше дългоочакваният отговор и продължение на съня за последното време. Вълната, предизвикана от Бог, щеше да направи три неща.

1. Да заличи всичко по лицето на земята.
2. Да бъде движеща сила за тези, които я разпознаят и се включат към Божието движение.
3. Да помете всички останали, които си градят своите неща и не бдят за Божиите намерения и планове.

Тази пророческа картина изявява края на времената, градени по човешки намерения, светски модели и системи, и началото на времена, идващи от Бог по Небесен образец. Трите части на трилогията представляват три периода. Напълно възможно е да се развива в периода от три човешки поколения.

• Първи период – времето, в което ние живеем и сме към края му. Това е време на посяване и покълване на Божиите семена в синовете на мира – тези, които ще решат да градят с Бог по Неговите Небесни образци.
• Втори период – израстване и изграждане на Небесните модели. Това е тежък период на съвместно съжителство на две противоположни и взаимно отхвърлящи се свята. В този период Божествените модели са все още малки и в процес на израстване. Няма никакви плодове, а само усилия. Синовете на мира все още се учат и напипват Небесните образци. Тук-там има проблясъци, но това все още не са плодовете.
• Трети период – установяване на Небесните модели чрез синовете на мира и даване на плодове. Време на възход и експанзия. Време, в което синовете на мира са преминали през проблемите и трудностите на израстването, вече умело и със зрялост установяват Божествените модели. Време, в което семената на Божествените модели са израснали, съзрели и започват да дават плод.