Пророчествата за коронавируса: как да отсъждаме кое е от Бога и кое не?

Покрай обявената пандемия от коронавирус станахме свидетели на множество предсказания относно края на тази криза, който беше предсказан също така от моя скъп приятел и сътрудник Валери в неговата статия  за живота след епидемията. Склонна съм да приема неговото предсказание за края на вируса поради две основни причини. Първо, Валери е християнин с утвърден характер, познава Писанията и е здраво вкоренен в едни от най-важните елементи на нашата вяра, особено във време като настоящето: Христоцентричният подход в служението, върховният авторитет на Библията и уподобяването ни с Христос като най-висша цел на живота ни след новорождението. Второ, Валери е човек, който три месеца преди обявяването на епидемията в Ухан предсказа, че в близко бъдеще Китай ще „преживее катастрофално събитие с огромни размери“, което может да прочетете в неговата статия за коронавируса. Поредността на тези две причини не е произволна – подредени са по важност. Ако Валери не изпълняваше първите критерии, фактът, че акуратно предсказва настъпването на кризата, не би ме впечатлил.

Казвам всичко това, защото видях сред християнските онлайн среди в България обратната тенденция покрай пророчествата за края на вируса. За два дни видео с български дублаж, в което компрометиран проповедник предсказва идването на коронавируса и казва какво трябва да направи църквата, за да се отървем от тази напаст, има над 60 хиляди гледания и 3.5 хиляди споделяния във Facebook. Самата акуратност на неговите предсказанията е под сериозен въпрос, както друг мой скъп приятел и съработник на Божията нива – Георги Титков – посочва в своя брилянтен анализ на личната си стена във Facebook. Дори обаче предсказанието да беше акуратно фактологически, това не би трябвало да е от значение за вярващите, при положение че въпросният проповедник по никакъв начин не покрива библейските изисквания за Божий служител. В настоящата статия ще посоча защо характерът и духът на пророкуващия са по-важни от посланието, което той предава, като първо ще адресирам три от причините, поради които някои християни считат, че нашият фокус трябва да бъде върху пророчеството, а не върху пророкуващия.

„Времето ще изпита пророческите думи“

Разбирам идеята зад това твърдение и добрите намерения на хората, които насърчават другите да оставят времето да отсъди за даденото пророчество и съответно за пророкуващия. Въпреки това трябва да попитам: Какво може да изпита времето освен дали предсказанието се е сбъднало, или не? Това какво ни показва? Че пророкът и пророчеството са от Бога? Нима това е тестът – ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне – не е от Бога? По тази логика Нострадамус и Ванга са били Божии пророци, защото техните предсказания са много точни като информация за идващите събития. Нима информацията, която момичето с предсказвателен дух даде за апостолите не беше акуратна: „Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение“ (Деяния 17:16).

„Бог и през магаре е говорил, откъде знаем, че и в този случай Той не използва необичаен съд?“

Бъркаме, когато използваме паралела с говорещото магаре, за да защитим вярването, че дадено послание може да е от Бог, дори този, които го предава, да не е от Бога. В Писанията ни е казано черно на бяло, че Бог е проговорил чрез магарето, затова и приемаме посланието, изречено от магарето като Божие послание. Това не дава карт бланш да слушаме всички магарета оттук насетне, защото Бог може пак да проговори! Само чрез онова магаре е проговорил, затова нека само в неговото послание да се вслушаме, и то не ние – а онзи, на когото е предадено! По тази логика някой днес може да каже, че Бог му е говорил да се ожени за проститутка, защото на Осия така е казал. И ние какво ще кажем на такъв човек? „Ами, щом имаш увереност в духа си, давай – Бог ти е говорил!“? Да на бъде! Исус Христос и Неговото учение е последното откровение за нас днес (Евреи 1:1-2), а в Неговите поучения имаме конкретни инструкции, чрез които можем да разберем кои откровения са от Бога и кои са вдъхновени от нечисти сили. Никое откровение или послание, което противоречи с учението на Христос и Писанията, тълкувани през тази призма, не е от Бога – независимо колко чудеса, знамения, ангели или проявления има!

„Трябва да изпитваме посланието, а не пророкуващия“

Това вярване е базирано на библейски принципи, които обаче, вярвам, се употребяват неправилно в конкретния случай. Да, казано ни е, когато се пророкува в църква, един или двама да пророкуват, а другите да изпитват (1 Коринтяни 14:29) и да изпитваме всичко, като държим доброто (1 Солунци 5:21), като и двата стиха се отнасят до посланието, а не до пророка. Но тези пасажи касаят пророкуването в църковната общност, където всички се познават – знаят кой, кога и как е приел Христос и знаят, че са искрени и истински последователи на Господа. Как знаем това? Заради общението ни заедно, заради плодовете от живота ни и заради личното познаване на Господа, което всеки от нас свидетелства на другите в своите думи, дух и дела.

Какви наставления ни се дават в Новия завет относно как да разпознаваме дали даден служител, когото не познаваме лично, е от Бога?

Когато отсъждаме дали служението на хора, които не познаваме добре, е от Бога, независимо дали става дума за пророческо или друго служение, не ни е казано да отсъждаме съдържанието на пророчеството, нито дали се случват чудесата. (Нека си припомним, че лъжепророците в Матей 7 са пророкували и вършели чудеса в името на Исус!) Казано ни е да изпитваме какво е отношението на служителите спрямо Христос и благовестието (1 Йоаново 2:22-24). Служителят издига ли Христос като Единствен Помазаник и посредник между Бога и хората, и то не само на думи, но и на дела? За да си отговорим на този въпрос, е достатъчно да разберем дали той счита себе си за „Божия човек“ сред хората, на които „служи“, подобно на пророците в Стария завет. Последният Божий човек в старозаветния смисъл на този термин може да се каже, че е Йоан Кръстител. В Новия завет има само Един Божий Човек – Богочовекът Исус Христос – и всички ние, християните, сме помазани от Него и сме „царско свещенство” (1 Петрово 2:9).

В 1 Йоаново 2 също така ни е казано как да разпознаваме Божието помазание от фалшивото – истинското действие на Святия Дух от действието на духове, които се опитват да Го имитират. Всичко, което Святият Дух прави е центрирано около Христос – Него да разкрива, да ни съчетава все по-дълбоко с Него и все по-добре да Го опознаваме: „както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите“ (1 Йоаново 2:27). Важно е да отбележа тук, че става дума за Христос, какъвто Писанията Го описват, а не както е описан от съответния „пророк“! Отново Писанията и Духа на Писанията са основата, а не броят последователи, преживяванията, откровенията, чудесата, ангелите и пр., и пр.

На базата на тези две наставления от Новия завет трябва да си задаваме въпроси относно източника на пророчества, откровения, видения или други прозрения, които нямат ПРЯКО отношение към:

1) благовестието (това, което е в Новия завет – покаяние, спасение, кръщение в Духа, във вода и поемане по пътя на Христоуподобяването);

2) израстването на Църквата в разбиране на благовестието, така че да бъдем по-способни в жътвата на души;

3) духовното израстване на Църквата в познание на Бога, чийто плод е Христоподобие (отново – библейския Христос!).

Заключителни мисли

Независимо какви язви и катаклизми се случват около нас, стандартът за отсяване на пророци и служители остава един и същ! Дали ще са вируси, дали ще са кризи, дали ще са земетресения… Нашето царство не е от този свят, затова то не се ръководи от земните събития. Нашата мисия спрямо света остава една и съща – предаване на благовестието на погиващите. И с коронавирус, и без коронавирус – светът без Христос ще отиде в ада. Ние няма да привлечем невярващите, ако познаваме какво ще стане в бъдещето – това и врачките го правят. Ние ще ги привлечем, ако Святият Дух чрез нас им разкрие нуждата от спасение – не от коронавируса, те това си го знаят – спасение от духовната тъмнина и нейната сетнина – ада. Това става, ако ние стоим твърди в Господа, постоянстваме в пътя Му и сме верни на служението. Тогава ще бъдем съдове, чрез които Святият Дух ще може да извърши делото си към невярващите, като „обвини света за грях, за правда и за съд“.

Писала съм много по темите, които засягам в тази статия. Препоръчвам следните статии за тези от вас, които не са ги чели.

• Не играй по свирката на дявола
• Лъжеслужителите, облечени в истина
• Как да разпознаем Святия Дух
• Кой е отличителният белег на Божието царство
• Как работят дарбите пророчество и слово на знание

За повече конкретни насоки как да съдим пророчества, препоръчвам статията Седем критерия, по които да съдим едно пророчество. Повече за пророческия дар и служение като цяло можете да прочетете в статиите Що е новозаветно пророческо служение и има ли то почва у нас? и Дарбите на Святия Дух (6) – Пророкуване.

---

Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.