Пророчествата за коронавируса: как да отсъждаме кое е от Бога и кое не?

Пророчествата за коронавируса: как да отсъждаме кое е от Бога и кое не?
от

Покрай обявената пандемия от коронавирус станахме свидетели на множество предсказания относно края на тази криза, който беше предсказан също така от моя скъп приятел и сътрудник Валери в неговата статия  за живота след епидемията. Склонна съм да приема неговото предсказание за края на вируса поради две основни причини. Първо, Валери е християнин с утвърден характер, познава Писанията и е здраво вкоренен в едни от най-важните елементи на нашата вяра, особено във време като настоящето: Христоцентричният подход в служението, върховният авторитет на Библията и уподобяването ни с Христос като най-висша цел на живота ни след новорождението. Второ, Валери е човек, който три месеца преди обявяването на епидемията в Ухан предсказа, че в близко бъдеще Китай ще „преживее катастрофално събитие с огромни размери“, което может да прочетете в неговата статия за коронавируса. Поредността на тези две причини не е произволна – подредени са по важност. Ако Валери не изпълняваше първите критерии, фактът, че акуратно предсказва настъпването на кризата, не би ме впечатлил.

Казвам всичко това, защото видях сред християнските онлайн среди в България обратната тенденция покрай пророчествата за края на вируса. За два дни видео с български дублаж, в което компрометиран проповедник предсказва идването на коронавируса и казва какво трябва да направи църквата, за да се отървем от тази напаст, има над 60 хиляди гледания и 3.5 хиляди споделяния във Facebook. Самата акуратност на неговите предсказанията е под сериозен въпрос, както друг мой скъп приятел и съработник на Божията нива – Георги Титков – посочва в своя брилянтен анализ на личната си стена във Facebook. Дори обаче предсказанието да беше акуратно фактологически, това не би трябвало да е от значение за вярващите, при положение че въпросният проповедник по никакъв начин не покрива библейските изисквания за Божий служител. В настоящата статия ще посоча защо характерът и духът на пророкуващия са по-важни от посланието, което той предава, като първо ще адресирам три от причините, поради които някои християни считат, че нашият фокус трябва да бъде върху пророчеството, а не върху пророкуващия.

„Времето ще изпита пророческите думи“

Разбирам идеята зад това твърдение и добрите намерения на хората, които насърчават другите да оставят времето да отсъди за даденото пророчество и съответно за пророкуващия. Въпреки това трябва да попитам: Какво може да изпита времето освен дали предсказанието се е сбъднало, или не? Това какво ни показва? Че пророкът и пророчеството са от Бога? Нима това е тестът – ако се сбъдне, от Бога е; ако не се сбъдне – не е от Бога? По тази логика Нострадамус и Ванга са били Божии пророци, защото техните предсказания са много точни като информация за идващите събития. Нима информацията, която момичето с предсказвателен дух даде за апостолите не беше акуратна: „Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение“ (Деяния 17:16).

„Бог и през магаре е говорил, откъде знаем, че и в този случай Той не използва необичаен съд?“

Бъркаме, когато използваме паралела с говорещото магаре, за да защитим вярването, че дадено послание може да е от Бог, дори този, които го предава, да не е от Бога. В Писанията ни е казано черно на бяло, че Бог е проговорил чрез магарето, затова и приемаме посланието, изречено от магарето като Божие послание. Това не дава карт бланш да слушаме всички магарета оттук насетне, защото Бог може пак да проговори! Само чрез онова магаре е проговорил, затова нека само в неговото послание да се вслушаме, и то не ние – а онзи, на когото е предадено! По тази логика някой днес може да каже, че Бог му е говорил да се ожени за проститутка, защото на Осия така е казал. И ние какво ще кажем на такъв човек? „Ами, щом имаш увереност в духа си, давай – Бог ти е говорил!“? Да на бъде! Исус Христос и Неговото учение е последното откровение за нас днес (Евреи 1:1-2), а в Неговите поучения имаме конкретни инструкции, чрез които можем да разберем кои откровения са от Бога и кои са вдъхновени от нечисти сили. Никое откровение или послание, което противоречи с учението на Христос и Писанията, тълкувани през тази призма, не е от Бога – независимо колко чудеса, знамения, ангели или проявления има!

„Трябва да изпитваме посланието, а не пророкуващия“

Това вярване е базирано на библейски принципи, които обаче, вярвам, се употребяват неправилно в конкретния случай. Да, казано ни е, когато се пророкува в църква, един или двама да пророкуват, а другите да изпитват (1 Коринтяни 14:29) и да изпитваме всичко, като държим доброто (1 Солунци 5:21), като и двата стиха се отнасят до посланието, а не до пророка. Но тези пасажи касаят пророкуването в църковната общност, където всички се познават – знаят кой, кога и как е приел Христос и знаят, че са искрени и истински последователи на Господа. Как знаем това? Заради общението ни заедно, заради плодовете от живота ни и заради личното познаване на Господа, което всеки от нас свидетелства на другите в своите думи, дух и дела.

Какви наставления ни се дават в Новия завет относно как да разпознаваме дали даден служител, когото не познаваме лично, е от Бога?

Когато отсъждаме дали служението на хора, които не познаваме добре, е от Бога, независимо дали става дума за пророческо или друго служение, не ни е казано да отсъждаме съдържанието на пророчеството, нито дали се случват чудесата. (Нека си припомним, че лъжепророците в Матей 7 са пророкували и вършели чудеса в името на Исус!) Казано ни е да изпитваме какво е отношението на служителите спрямо Христос и благовестието (1 Йоаново 2:22-24). Служителят издига ли Христос като Единствен Помазаник и посредник между Бога и хората, и то не само на думи, но и на дела? За да си отговорим на този въпрос, е достатъчно да разберем дали той счита себе си за „Божия човек“ сред хората, на които „служи“, подобно на пророците в Стария завет. Последният Божий човек в старозаветния смисъл на този термин може да се каже, че е Йоан Кръстител. В Новия завет има само Един Божий Човек – Богочовекът Исус Христос – и всички ние, християните, сме помазани от Него и сме „царско свещенство” (1 Петрово 2:9).

В 1 Йоаново 2 също така ни е казано как да разпознаваме Божието помазание от фалшивото – истинското действие на Святия Дух от действието на духове, които се опитват да Го имитират. Всичко, което Святият Дух прави е центрирано около Христос – Него да разкрива, да ни съчетава все по-дълбоко с Него и все по-добре да Го опознаваме: „както неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите“ (1 Йоаново 2:27). Важно е да отбележа тук, че става дума за Христос, какъвто Писанията Го описват, а не както е описан от съответния „пророк“! Отново Писанията и Духа на Писанията са основата, а не броят последователи, преживяванията, откровенията, чудесата, ангелите и пр., и пр.

На базата на тези две наставления от Новия завет трябва да си задаваме въпроси относно източника на пророчества, откровения, видения или други прозрения, които нямат ПРЯКО отношение към:

1) благовестието (това, което е в Новия завет – покаяние, спасение, кръщение в Духа, във вода и поемане по пътя на Христоуподобяването);

2) израстването на Църквата в разбиране на благовестието, така че да бъдем по-способни в жътвата на души;

3) духовното израстване на Църквата в познание на Бога, чийто плод е Христоподобие (отново – библейския Христос!).

Заключителни мисли

Независимо какви язви и катаклизми се случват около нас, стандартът за отсяване на пророци и служители остава един и същ! Дали ще са вируси, дали ще са кризи, дали ще са земетресения… Нашето царство не е от този свят, затова то не се ръководи от земните събития. Нашата мисия спрямо света остава една и съща – предаване на благовестието на погиващите. И с коронавирус, и без коронавирус – светът без Христос ще отиде в ада. Ние няма да привлечем невярващите, ако познаваме какво ще стане в бъдещето – това и врачките го правят. Ние ще ги привлечем, ако Святият Дух чрез нас им разкрие нуждата от спасение – не от коронавируса, те това си го знаят – спасение от духовната тъмнина и нейната сетнина – ада. Това става, ако ние стоим твърди в Господа, постоянстваме в пътя Му и сме верни на служението. Тогава ще бъдем съдове, чрез които Святият Дух ще може да извърши делото си към невярващите, като „обвини света за грях, за правда и за съд“.

Писала съм много по темите, които засягам в тази статия. Препоръчвам следните статии за тези от вас, които не са ги чели.

За повече конкретни насоки как да съдим пророчества, препоръчвам статията Седем критерия, по които да съдим едно пророчество. Повече за пророческия дар и служение като цяло можете да прочетете в статиите Що е новозаветно пророческо служение и има ли то почва у нас? и Дарбите на Святия Дух (6) – Пророкуване.


Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте, и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.

Сподели в