Пророк Данаил – мъжественият евнух

Оксиморонът в заглавието на статията не е там поради желание за сензационност. Искреното ми убеждение е, че в живота на Данаил можем да открием модел и да извлечем поуки, които да са от голяма полза за нас като християни, живеещи в края на времето.

Голяма част от изследователите на Стария Завет са на мнение, че преди да бъдат посветени да служат на вавилонския цар, Данаил и приятелите му са направени евнуси. Тази древна практика, прилагана по отношение на специалната група от слуги, имащи постоянен достъп до покоите на царя, цели да се избегнат ненужни усложнения в неговия харем. По-надолу ще открием духовното приложение на тази истина в християнския живот.

Данаил е класифициран от някои теолози като един от „малките пророци“ в Стария Завет. Истината е, че той е всичко друго, но не и „малък“. Въпреки че книгата, носеща неговото име, не е голяма по обем, тя е „пророческият гръбнак“ на световната история, описващ я предварително с изумителна точност. По време на земното си служение Господ Исус Христос се позовава на нея (Матей 24:15). Апостол Павел гради част от есхатологията си върху нея (2 Солунци). Структурата на Откровение на Йоан рефлектира до голяма степен панорамата на Данаиловите видения.

Освен помазан от Бог пророк, Данаил е и уважаван държавник, служещ във висшите нива на администрациите на две световни империи. Дори Супермен би завидял на някои от нещата от неговото CV: спасява живота на всичките вавилонски мъдреци от гнева на Навуходоносор; изправен пред най-мощния владетел в античния свят, пророкува бедствия за него и след това прави същото за внука му; дори не се замисля преди да откаже да се подчини на Дариевия закон, ограничаващ молитвата; прекарва цяла нощ в ямата на гладните лъвове и излиза невредим на сутринта.

Кое е това, което прави Данаил различен от другите? Какво помага на евнуха да действа като велик мъж?
Вярвам, че ако анализираме внимателно записаното за живота му, ще открием следните фактори, които допринасят за успеха му:

1. Данаил е човек на безкомпромисно посвещение към своя Бог
2. Той демонстрира абсолютна лоялност/вярност както към царя, така и към приятелите и колегите си
3. Той има изключително дисциплиниран молитвен живот
4. Човек на Словото
5. Смирен и осъзнаващ собствената си греховна природа
6. Отворен за свръхестествените проявления на Бог
7. Решен да стои във вяра дори и в огъня на изпитанията

До голяма степен принципите, които виждаме в живота му, ни напомнят „рецептата“ за това как да култивираме духовния си живот, записани във 2 Петър 1:5-9:

„поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие, към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов. Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос. Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.“

Ако ние като християни, живеещи в края на времето, приложим тези принципи в живота си, за нас ще се изпълни пророкуваното от същия този Данаил:

„Но хората, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще извършват подвизи.“ Данаил 11:32

Подобно на него ние ще бъдем „духовни евнуси“ (ще откажем да се възползваме от Невястата на Христос, която е Неговата Църква); царството на тъмнината обаче ще трепери, възприемайки всеки от нас като неуправляем велик мъж или жена на Бога!