Раждането на Божиите служения

Ще разкажа сън, който Бог ми даде през декември 2017 г. За мен той е продължение на предишния сън от август – за смъртта на Вяра и за състоянието на църквата в България.

В този сън обаче е представен друг аспект от това, което се случва в българската църква. Известно време го задържах, защото е тежко слово и се колебаех как ще бъде прието. Но моя скъпа сестра ми каза да го напиша, защото Божиите ходатаи чакат, когато излезе слово от Господа да го хванат и да почнат да се молят с него. Защото това е сън за състояние в момента, което може да се промени само чрез молитва и покаяние.

И още едно уточнение – в този сън Бог не ми показа пастори, нито църкви, в него няма имена, няма лица. В него има символи.

13 декември 2017 г., малко преди събуждане.

Сънувах, че съм бременна и раждането беше наближило, оставаха часове до започването му. Отидох в родилния дом, в съня ми това беше Шейново, а  там беше пълно с родилки. Времето беше привечер и докторите на всички ни казаха, че ражданията ще започнат сутринта. По думите на докторите вечерта и през нощта нямаше да има раждания, което беше безумие. В себе си се бунтувах много от решението на персонала. Не разбирах как група лекари и акушери ще определят кога да излизат бебетата и кога да започнат ражданията. И си мислех това противоречи на творението, как на едно бебе ще му бъде определено кога да се роди, когато дойде времето, то се ражда, не зависи от решението на хора, пък било то и специалисти.

Между многото лица видях две мои познати, много близки жени и двете сестри в Господа. Докторите обаче се приближиха до тях и им казаха, че нещо не е наред с децата им, че те ще се родят мъртви и трябва да махнат бебетата. В себе си знаех, че това не е така и казах на едната си приятелка веднага да ражда – да не чака сутринта, да не вярва на докторите. Макар и неохотно персоналът реши да ѝ помогне. И тя роди живо момченце, здраво, въпреки прогнозите на докторите. Бебето имаше много лека пневмония, но в никакъв случай не беше мъртво. Още една жена роди с моята приятелка. На всички останали родилки, (а бяхме много, болницата беше пълна с бременни жени),  докторите казаха, че ражданията ще започнат сутринта, ще се изчака за мине нощта.

През нощта персоналът – лекари, акушерки, буквално се мотаеше – част от тях спяха, в отделни стаи имаше нещо като нарове, на които си почиваха. Друга част от персонала излизаше извън болницата да си пазарува от близките магазини и след това се прибираха отново. За да симулират някаква медицинска дейност – в двора на болницата изкараха родилките и започнаха да им показват гимнастика.

Имах разбиране, че това, което става, е абсурдно. Знаех, че много бебета излизаха и не можеха да чакат до сутринта. В това число и моето бебе – в съня знаех, че то е слязло надолу, мърдаше и беше пред раждане. На зазоряване вече не можех и не исках да чакам повече, започнах да раждам и пак насилих лекарите да се включат,  за тях отново беше много рано. Детето ми се роди, беше момченце, но беше мъртво. Събудих се.

С няколко думи ето тълкуването. Родилният дом е преобраз на църквата, персоналът – хората, които Бог е поставил да се грижат за стадото Му, бебетата – служения, които Бог е заченал и които трябва да се родят. Жените в случая са събирателен образ за Божия народ – мъже, жени, млади и стари, вярващи, които обичат своя Господ и искат да му служат с дух и истина. Много от тях са бременни и за много от тях е дошло времето за раждането на служения. Това са пророци, ходатаи, евангелизатори, учители, пастири…хора, които са готови да слугуват в името на Господа.

Но човешко мнение и човешки преценки водят до тяхната смърт. Бог обаче няма да търпи повече това, защото славата Му идва, а с нея идва и съживлението!