Размяната

by Венета
Чудила съм се и съм си мислила как така Исус взе нашия грях? Как грехът дойде върху Него? Как така? Като нещо реално, като тъмна сянка, която е дошла върху Него на кръста, или като болест. Но в Библията не пише нищо подобно.
Грехът дойде върху Него като обвинение. Те Го обвиняваха за какво ли не, но това не бяха обвинения към Него самия, а към всеки един от нас. Някой каза: „Видях как една жена Му триеше краката с косата си, значи са били много близки…“ Друг каза: „Той взе магаре, без да попита – открадна го!“. Обвиняваха Го, извъртайки всяко нещо, което Той беше направил правилно. Но ето, Исус мълчи при всички тези обвинения, но нито едно от тях непотвърдено не заслужава смъртната присъда, която фарисеите търсят.
Виждам Го как казва в Себе Си: „Хайде! Хайде, дайте още едно обвинение, още една вина, която да изкупя, още животи, които ще бъде докоснати и променени завинаги. Хайде, още едно. Хайде, има още…“ И така, докато стигат до главното нещо. Докато не се намери един да каже: „Той каза: „Съборете този храм и Аз за три дена ще го построя!“ Сега всички обвинения се събират в едно – едно цяло, докато другите обвинения не могат да бъдат доказани, но са приети от Него, понеже Той не ги отрича.
Най-сетне те стигнаха до същината на изкуплението. Това, че човечеството беше разрушило храма – храма на своето единство с Бога, храма на святостта, който Бог им беше подарил, мястото за среща между Бог и човека. Храмът беше осквернен. И човек не можеше сам да го възстанови… А следите, които грехът оставя върху нашата душа, раните, които са живи и дълбоки, са раните по тялото на Исус, както пише: „… със скърбите ни се натовари и върху Неговото тяло дойде наказанието, докарващо нашия мир, и в Неговите рани ние се изцелихме…“
Вината и раните. Всеки път, когато вина дойде върху теб, тя е платена – „Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?“ (Римляни 8:33-34)
Замислих се – когато Го обвиняваха, Той мълчеше и чакаше да чуе още нещо, за да изкупи всичко. Но не само за това остана безмълвен. Ако беше казал: „Да, виновен съм“, щеше да е лъжа. Ако беше казал: „Не, не е вярно“, щеше да се отрече от греха и да не Го приеме. Но Той просто стоя и Го прие.
Дай своя товар на Исус сега. Ако има нещо, което ти тежи, помоли Исус да ти прости и пусни товара. Позволи Му да го вземе. Той вече е платил… Благодаря, Исусе!