Самоотбрана, Смъртно Наказание, „Справедливи войни“

За пореден път ще се опитам да синтезирам в няколко реда теми, по които са изписани томове. Разликата е, че в тази статия няма да разглеждам само една, а три такива теми. Целта ми, разбира се, не е да представя изчерпателни изложения, а да дам началните дирекции за последващо самостоятелно изследване от страна на читателите.

Самоотбрана и използване на оръжие

„Главата на всяко домакинство трябва да притежава оръжие.“

Това е част от нормативната уредба в града, в който живея (Кенесау, част от метрополия Атланта, Джорджия). Тази разпоредба е приета от консервативната градска управа през 80-те години на миналия век като реакция срещу противоконституционната забрана върху притежанието на оръжие, наложена на жителите от либералната градска управа на едно малко градче в щата Илинойс.

Ефектът от уредбата се оказва осезаем – за около 25 години нямаше убийство в града, а престъпността и до днес е сред най-ниските в страната.

Не знам дали зад това решение на градската управа е имало някакъв религиозен мотив, но това, което е интересно за мен, е, че едно от първите откровения, които Бог – Главата на нашето „домакинство на вярата“ (Галатяни 6:10), дава на хората Си, е, че Той е Мъж на война (Изход 15:3).

Господ на Армиите пък е най-често употребяваната Му титла в Библията.

Настоящата ера ще завърши със завръщането на Исус като мощен Воин (Откровение 19:15).

Има християнски групи, които считат притежанието и употребата на оръжие за грях (аз не ги съдя и уважавам правото им на избор), но самата Библия никъде не съдържа такава забрана. Хора се опитват да вземат заповед като „Не убивай!“ и да я разглеждат извън контекста на цялостното откровение на Писанието. Същият Бог, Който даде тази заповед на планината Синай, също постанови СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ (ако Бог позволи, ще адресирам този предмет в отделна статия) за множество прегрешения.

Новият Завет, под който се намираме, ни дава възможност да видим любящото сърце на Бог и да се доближаваме до Него без страх, но по никакъв начин не отменя изконното ни право на самоотбрана (всъщност правото на живот не може да бъде защитено без правото на самоотбрана). Хора отново нарушават основни принципи на библейско тълкуване като цитират думи на Исус извън контекста.

Други (особено израсналите в страни с тоталитарна форма на управление), базирайки виждането си на непълно разбиране на 13-та глава на Посланието до Римляните, считат, че само правителствата могат да притежават оръжие. Тези хора обикновено са програмирани да мислят, че правата им произхождат от правителството.

Истината е, че правата ни са дадени от Бог и ние създаваме правителствен апарат, за да ни служи. Обикновено конституцията на държавата е документът, с който правителството се създава и същевременно се ограничава от вмешателство в личния живот на гражданите.

Страни, в които населението масово се отказва от правото си на самоотбрана, бързо губят и другите си права и свободи.

„Справедливата война“

Теорията за „справедливата война“, представена първоначално на християнския свят от Св. Августин и няколко века по-късно доразвита от Тома Аквински, съдържа две основни части.

Първо, различните причини, поради които е оправдано да се обяви война, и, второ, моралния код на поведение във вече обявената война. И докато без съмнение тази доктрина съдържа някои добри принципи, практическото й приложение е почти невъзможно.

Много често това, което политиците, медиите и историците представят като факти, причинили или причиняващи дадена война, е безкрайно далеч от истината. Едно по-задълбочено изследване на причините за повечето войни и поведението на армиите в тях би показало далеч по-комплексна картина от това, което пропагандните машини представят. Конфликти между враждуващи международни кланове и клики често се възпяват като „свещени войни в защита на отечеството“.

Въпросът за участието на християните във въоръжените сили на различните държави не е едностранен и трябва да се решава във всеки отделен случай на базата на Божието Слово, водителството на Святия Дух и гласа на съвестта на въвлечения човек.

Надявам се тази кратка статия да провокира читателите към по-задълбочено изследване на засегнатите теми.