Що е „хиперпросперитет“ и има ли той почва у нас?

Думата „хипер“ е с гръцки произход и има значение, подобно на „отвъд“, „извън“, „свръх“. Комбинирана с друга дума, тя прави значението на определяемата дума да излиза извън рамките на общоприетата й дефиниция. Тази характеристика е в сила и за понятието „хиперпросперитет“, което излиза извън рамките на библейското значение на думата.

Материалното и финансово снабдяване са част от нашето наследство в Христос. На много места в Словото Си Бог обещава да посрещне нашите нужди. Псалм 23, Евангелието от Матей 6:33, 2 Коринтиани 9, Филипияни 4:19 са само някои от местата, които съдържат Божиите заветни обещания за снабдяване. Законите, които регулират библейския просперитет, са установени с цел да поставят финансирането на Божието дело на земята на сигурна и солидна основа (Второзаконие 8:18).

В своя стремеж да саботира това финансиране Сатана изкушава християните да отидат в две крайности. Първата е да ги убеди, че бедността е нещо свято, и да ги накара да приемат живот на недоимък. Втората крайност (и предмет на настоящата статия) е идеята, че всеки християнин трябва да бъде приказно богат и че ако не живее в лукс, нещо не е наред с вярата му. Тази крайност представлява в синтезиран вид това, което наричаме „хиперпросперитет“.

През 1999 година Кенет Хегин, уважаван лидер в Тялото на Христос и почитан като баща на харизматичното движение Слово на Вяра, спешно събра в Тулса, Оклахома, няколко стотин от най-видните си последователи. Причината за това бяха доктриналните крайности (хиперпросперитет), в които тези проповедници влизаха, когато говореха за финанси. Тъй като някои от тях самите имаха хиляди последователи, заразата се бе разпростряла до милиони християни в целия свят. Брат Хегин не само смъмри самозабравилите се проповедници (за съжаление малцина от тях приеха корекцията му), но и даде на всеки от присъстващите копие от книгата си The Midas Touch, която е може би най-балансираният труд по тази тема, който съм чел. И тъй като много от истините в тази книга се припокриват с неща, които аз съм писал или проповядвал, ще си позволя да цитирам свободно от нея.

Нека разгледаме накратко библейските отговори за някои от проблематичните твърдения на това учение:

1. Финансовият просперитет сам по себе си не е знак за Божието благословение. Ако богатството беше белег за духовност, то тогава наркодилърите и мафиотските босове щяха да са духовни гиганти! Материалното богатство може да бъде резултат от Божието благословение, но може да няма и абсолютно никаква връзка между тях.
2. Основният мотив при даването ти за делото на Бог никога не трябва да бъде какво можеш да получиш от това. Ние не можем да третираме кофичката за дарение като някакъв магически банкомат. Брат Хегин беше критичен към тези, които даваха коли и костюми, за да получат коли и костюми. Той написа: „Няма духовна формула, по която ти да посееш „Форд“ и да пожънеш „Мерцедес“.“
3. Не е библейско да „наименуваш своето семе“. Тази порочна практика доби популярност на т.нар. „конференции на вяра“, където проповедници обещаваха на хората разнообразни бенефити като резултат от тяхното даване. Фокусирането върху това, какво ти можеш да получиш от цялата работа, корумпира самото сърце на даването.
4. „Стократното възвръщане“ няма нищо общо с десятъците и даренията. Контекстът на десетата глава на Евангелието от Марк разкрива Божието обещание за пълно снабдяване към една специална група от хора – тези, които са оставили всичко, за да последват Агнето. „Стократното възвръщане“ във вида, в който е проповядвано в много църкви, е фактически невъзможно. Ако семето само на един християнин даде десетина „стократни жътви“, получената цифра ще бъде по-голяма от общия вътрешен продукт на всички страни в света!
5. Проповедници, които претендират, че имат „помазание, което разрушава финансови дългове“, са или мошеници, или в най-добрия случай – дълбоко заблудени.
6. Прехвърлянето на богатството на неправедните в ръцете на праведните ще се случи при установяването на хилядагодишното царство на Христос. То не е нещо, за което АКТИВНО да вярваме, както ни окуражават някои проповедници. Нека се фокусираме върху спечелването на душите на неправедните, а не върху трансфера на техните пари!

Възлюбени братя и сестри, нека да не бъдем „деца по ум“!