Що е „теология на господството“ (ТГ) и има ли тя почва у нас?

Няколко месеца преди президентските избори в САЩ през 2016 г. най-известният „проповедник на просперитета“ в страната публично пророкува, че „Бог е помазал Тед Круз (за самия Круз казват, че принадлежи към църква, изповядаща ТГ; аз не мога да потвърдя информацията) да бъде следващият лидер на страната“.

Разбира се, това не стана, но същият този проповедник някак си се озова между „духовните съветници“ на новоизбрания президент Доналд Тръмп.

През 2006 г. един от „духовните синове“ на същия този проповедник реши да се кандидатира за сенатор от щата Мичиган, където беше пастор на църква от над 20 000 души (също така под надзора му имаше десетки, а може би и стотици църкви в Америка и по света). Въпреки окуражаването и молитвите на „баща си“, този проповедник, когото аз дълбоко уважавам, се провали на изборите.

Преди няколко месеца един мой познат, употребяван мощно от Бог в евангелизаторско служение (и също свързан с гореспоменатия проповедник на просперитет), реши да се бори за местно политическо кресло във Флорида. Инвестицията от време и финанси обаче и там се провали, като той безславно изгуби изборите.

И ако вече започваш да мислиш, че смесването на духовния и политическия авторитет е проблем най-вече за движението „Слово на вяра“ (което за съжаление до голяма степен е напуснало доктриналните параметри на Кенет Хегин и с което аз също се идентифицирах), чакай да видиш какво правят другите!

Преди да продължа с примерите нека дам работна дефиниция на понятието „теология на господството“ (поради факта, че ТГ идва в множество форми и разновидности, тази дефиниция не претендира за изчерпателност). Най-общо казано, ТГ е учение (или виждане), което застъпва разбирането, че, упражнявайки властта си, Църквата ще трансформира обществото и неминуемо ще триумфира в този свят, като го подчини на Бог. Както вече казах, има различни вариации, но това е основната тема.

ТГ не е нещо ново. В един или друг вариант тя е съществувала през вековете. Някои от най-големите американски проповедници (Джонатан Едуардс, Чарлз Фини) също са я изповядали. Част от основателите на Америка са били сред нейните поддръжници.

През последните 30-40 години тя обаче доби нова популярност най-вече чрез това, което претендира да е възстановеното апостолско служение на земята (моля, вижте статията за апостолското служение). В комбинация с групи от хора, твърдящи, че са помазани за пророци (моля, погледнете статията за новозаветното пророческо служение), това движение издигна като едно от знамената си т.нар. „Мандат за Седемте Планини“. Седемте планини са седем области от живота на една нация (политика, икономика, религия, семейство, медии, образование, изкуство – тук също има няколко вариации), за които се казва, че трябва да бъдат целенасочено атакувани от християните, за да може дадената нация да се обърне към Христос и да Му служи.

И докато аз съм съгласен с това, че като вярващи в Христос, ние трябва да позволим на Неговата светлина да достигне до тези обществени сфери, не мога да си затворя очите пред факта, че в различни аспекти ТГ излиза извън рамките на библейската доктрина и практика. Нека разгледаме накратко някои от тези изкривявания:

1. Неправилно разбиране сред много последователи на ТГ (в това число голяма част от лидерите) относно естеството на мандата за господство от Битие 1:28. Това е мандат за господство над различните елементи на природата, а не върху други хора. Много често в гореспоменатите групи се агитира за „превземане“ на градове и нации и „подчиняването им“ на Небесното Царство. Въпреки че повечето проповедници на ТГ не проповядват теокрация, те идват много близо до нея.

2. Неправилно разбиране, че група „славни апостоли“ измежду тях ще са двигателят за това „превземане“. Един от основните идеолози на този „апостолски щурм“ преди да почине беше узурпирал правото да назначава „апостоли“ над нации и континенти.

3. Неправилно разбиране, че нациите ще бъде „християнизирани“ (покорени от Църквата) и тогава Исус ще се върне. Аз избягвам да влизам в спорове по есхатологични въпроси, но този възглед е толкова абсурден, че няма как да го взема насериозно. На много места в Библията се говори за успоредното нарастване както на доброто, така и на злото в края на времето. Говори се за нации-овце, които ще бъдат наградени, и нации-кози, които ще бъдат осъдени (Матей 25:31-46). В 12-та глава на книгата на пророк Захария се казва, че точно преди връщането на Исус многонационална коалиция ще нападне Израел. Светът не изглежда „християнизиран“ при завръщането на Христос. (За допълнителна информация по този въпрос може да видиш статията ми за претеризма)

4. Последователите на ТГ не отричат, че Евангелието трябва да се проповядва на всички народи. Те обаче смятат, че и политиката има своето място при „покоряването им“. Затова и проповедниците, които споменах в началото (те може на теория дори да отхвърлят ТГ, но на практика я следват), наивно се опитаха да заменят духовното поприще с политическо. Аз не казвам, че християните не трябва да участват в политиката. Просто подчертавам, че е наивно (а може би дори арогантно) да се опитваш да замениш офиса, за който Бог суверенно те е избрал от вечността, за офис, зависещ от временното благоразположение на грешни хора.

Искам да завърша статията с още един пример в тази насока. Джон Александър Дауи, големият австралийски изцелителен евангелизатор от края на 19-ти и началото на 20-ти век, също минава през подобно изкушение. Като млад и надарен служител той решава да се кандидатира за член на парламента, но губи безславно изборите. Не след дълго обаче Бог го поставя в чудотворно служение, което разтърсва не само Австралия, но и целия свят. Въпреки че прави някои сериозни грешки в по-късните си години, той е огромно благословение за Царството (много по-голямо, отколкото ако се беше отдал на политическа кариера).

Който има уши да слуша, нека слуша!