Скрит ли си в Исус? (сън-предупреждение)
by Антоанета
В края на февруари 2020 г. имах сън-предупреждение.
Сънувах как тичам към върха на планина и ме гони нещо ужасно и страшно. Аз не го виждах, но знаех, че е безплътна, огромна, черна материя. Със сетни сили се добрах до билото на планината и видях, че ако продължа да тичам направо, ще прехвърля от другата страна върха, а там ме чака дълбока, камениста пропаст – падайки в нея, изходът ми щеше да е фатален – сигурна смърт.
Огледах се бързо и видях, че билото на планината имаше Г-образна форма, като аз се намирах в края на дългата част на Г-то. В далечината, в края на късата част на Г-то, забелязах малка широколистна горичка. Дотам ме деляха около 700-800 метра. Затичах се бързо, завих и се скрих под листата на храстите. Огледах се и осъзнах, че горичката е твърде рехава и аз на практика се виждам, но в същия момент в мен дойде успокояващо знание, че съм на сигурно място – невидима за околния свят. Попитах какво е това място и в себе си получих отговор, че това е вътре в Исус Христос.
От сигурното си укритие можех да наблюдавам дългата част на билото, без да се притеснявам, че черното нещо ще ме открие. Видях, че иззад билото започнаха да се появяват тичащи, уплашени хора. Бяха в началото единици, тук-таме по двойки и тройки, и за огромен мой ужас всички панически тичаха, прехвърляха билото и падаха като подкосени в каменистата пропаст и там намираха смъртта си. Не можех да разбера как така не виждаха, че могат да завият по дългата част на билото и да дойдат при мен в укритието на гората. Крещях им с всичка сила, ръкомахах, но не ме чуваха. Исках да ги предупредя, но уви…
Постепенно групичките се превърнаха във все по-големи тълпи, докато накрая цялото било потъмня от хилядите тичащи панически хора – всички до един прехвърляха билото и падаха в пропастта. Видях, че имаше единици от хора, които, стигайки до ръба на пропастта, искаха да се върнат назад, но не успяваха, защото тълпите отзад ги притискаха и избутваха и те пропадаха заедно с тълпата.
Събудих се ужасена и с въпрос – какво е това, какво искаш да ми кажеш Татко? Отговорът дойде веднага: „Наближава краят на благодатното време”.
(Тук не се визират години – може да са 2, 5, 10, 20…никой не може да каже. Но едно е сигурно – благодатното време изтича и на фона на миналите времена сме в зенита на историята и писанията.)
Благодатното време изтича в 3 направления.
Първо направление: Благодатното време на вярващите да се скрием в Исус.
Голям процент от християните нямат лично общение със своя Господ. Живеят повърхностен християнски живот. Не инвестират време в изучаване -четене на словото. Не отделят време за лична среща, молитва, пребъдване, поклонение, израстване. Голям процент вярващи живеят в заблуда, непроменяйки стария си начин на живот, живеейки в грях и в света.
Второ направление: Благодатното време за благовестване, достигане на неспасените също изтича. Ще дойде момент, когато благовестването ще е невъзможно. То и сега е забранено в редица страни, но ще дойде момент, когато по целия свят ще бъде преследвано и все по-трудно осъществимо.
Третото направление: Изтича благодатното време за невярващите да приемат Исус Христос. Ще дойде момент на свръхестествено закоравяване на сърцата и за това, докато все още е светло, нека да се молим за неспасените, да се смирят и да приемат жертвата на кръста на нашия Господ.
Една седмица седях в ступор и приемах този сън като приключило събитие и просто информация, докато една нощ през следващата седмица се събудих в 3часа , седнах в леглото и казах на Татко:
„Татко, Словото Ти е пълно със случаи на сънища-предупреждение. Ти можеш да промениш този сън и хората в него да се спасят. За целта аз Те моля да ми дадеш тези хора за спасение. Да ни ги дадеш на нас – църквата. Нямам представа как, но знам, че първото, което мога да направя, е просто да се моля. Вземи живота ми и го използвай за да спасим тези хора. Амин.”
Това беше, кратко и ясно.
Седмица по-късно въведоха извънредното положение в България. В първия ден от карантината излязох да си купя ежедневните, необходими покупки и бях в шок от случващото се – изпразнени щандове, обезумели хора с преливащи колички, километрични опашки на касите… пълно безумие. Пред мен човек подаде магнитната си карта, но касиерката му съобщи, че терминалите са блокирали и не може да плати с карта.
10 минути по-късно влязох в аптека и там повторно се случи същото действие, както в магазина. Мъж подаде магнитната си карта, но касиерката му съобщи, че терминалите са блокирали и не може да плати с карта. Беше като дежавю! Това ми обърна внимание и попитах: „Татко, какво става? Наистина ли е толкова страшен този вирус? Реално ли е всичко?”
Това, което чух в себе си, беше следното: „Това е тест. Тест, в който сатана вижда, че вие сте готови. Системата, обществото и всички съпътстващи фактори са готови за идването на антихрист. Това е просто малко по-голяма вълна. След нея ще има отдръпване на водата, затишие и привидно спокойствие, но след нея ще дойде вълна-цунами, която ще помете всичко.”
Колко ще продължи затишието? Нямам представа. Само знам, че ние вкупом реагирахме като човечество и показахме, че сме готови да паднем на колене не пред когото трябва.
Нищо не става без знанието на Царя на царете и Господа на господарите. И всяко зло, което дяволът замисля, Бог го превръща в добро.
Това е тест и за църквата. Готова ли е? Запалени ли са светилниците й? Будни ли са стражите на стените? Стъпила ли е здраво на скалата – Исус Христос? Будни ли са лидерите? Будни ли са вярващите? Готови ли сме за тъмните времена, описани в словото?
Много въпросителни и на почти всички в голяма степен отговорът е – не!
Всичко това, което се случва е МИЛОСТ. Време за покаяние, отърсване на плътски неща, префокусиране, отрезвяване, подреждане на приоритетите. Време да се вкопаем в Исус Христос, да се скрием в Него. Защото само скритите в Него, ще могат да устоят на следващата голяма вълна-цунами и не само да устоят, но и да помагат на други да се спасят.
Идва времето на най-голямата жетва! Готови ли сме да я посрещнем?
Няма да продължавам с въпросите. Исках само да споделя съня, а въпросите -нека всеки сам да си зададе. Живеем в изключителни времена!
Сатана не иска да се говори за тези последни времена, за прошката, святостта, покаянието….
Сега е времето в което всеки сам да претреби живота си, да се покае, да стане и да ходи с Бог.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.