Слово за раждането на Господ Исус Христос

Да се възрадваме, възлюбени – днес се роди нашият Спасител. Няма място за тъга там, където се ражда Животът, който разпиля страха от смъртта и донесе радостта за обетованата вечност. Всички участват в празника и причината за всеобщата радост е една: нашият Господ, Победителят на греха и смъртта, като не намери ни един безгрешен, Сам дойде да освободи всички ни. Нека ликува светецът – той се приближава до наградата. Нека се радва грешникът – за него се разкрива опрощението. Нека тържествува и езичникът – той е призван за живот.

Като се изпълни времето, установено от непостижимата висота на Божествения съвет, Синът Божи прие човешка природа, за да я примири с Твореца, та изобретателят на смъртта – дяволът да бъде сразен именно чрез победената от него природа. В тази започната заради нас битка, сражението се води по велик и удивителен закон на справедливостта: всемогъщият Господ встъпва в борба с най-свирепия враг не в Своето величие, а в нашето недостойнство, като застава пред дявола в облик и природа като нашите – смъртните, но съвършено безгрешен.

Това Раждане не прилича на останалите, за които се казва „Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.” (Йов 14:4) В него няма нищо от плътската похот, нищо от закона на греховното. От Давидовия род се избира царствена дева, предназначена да приеме свещения плод, която преди да зачене Сина Божи и Човешки с тяло, го зачева с вяра. И за да не се изплаши от необичайното, тази, на която предстои да стане Богомайка, научава от разговора си с Ангела какво ще извърши с нея Светият Дух и продължава да вярва, че не ще загуби целомъдрието си (непорочност, строга нравственост, душевна чистота, бел. ред.). И защо ѝ е да се съмнява в необикновеността на зачатието, когато то е обещано от силата на Всевишния. Вярата ѝ се укрепва от предшестващо чудо – неочаквано дареното зачатие на Елисавета, чудо, сторено, за да не се усъмни никой, че Дарилият зачатие на безплодната, ще го дари и на Девата.

И така Словото Божие, Бог, Синът Божий, Който в началото беше у Бога, чрез Когото всичко стана и без Когото нищо не стана, стана Човек, за да ни освободи от вечната смърт. Без да принизява Своето величие, Той прие върху Себе Си нашето недостойнство, неизменен и в същото време променен, съедини истинския образ на раб с образ, в който е равен на Бог Отец. И в този съюз Той съчета двете природи така, че низшата да не бъде погълната от славата, а висшата да не се принизи. Ето как, съхранявайки особеностите на двете природи, съчетаващи се в една Личност, величието приема недостойнството, силата – слабостта, вечното – смъртното. И за да заплати дълга за нашето падение неуязвимата природа се съедини с природа, подвластна на страданията. Истинският Бог и истинският човек се съединяват в Господ и същият този посредник между Бог и хората умря по едната си природа и възкръсна по другата, както и беше необходимо за нашето изцеление.
И така, спасителното Рождество на Този, Който стана страж на целомъдрието (непорочност, строга нравственост, душевна чистота) и образ на истината не можеше да наруши девическата непорочност. Ето какво Рождество, възлюбени, подобаваше на Христос, Божията сила и Божията премъдрост, за да може Той да е подобен на нас във всичко по човешката си природа и да ни превъзхожда по Божествената. Та нали ако Той не бе Бог Истинен, не би ни донесъл изцелението, а ако не бе истински човек, не би ни дал пример. Затова, когато се ражда Господ ликуващите ангели пеят: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”. Те виждат, че всички земни народи съзиждат небесния Йерусалим. И ако така се радват небесните ангели, то как ли трябва да се весели човешката природа на това неизречено действие на Божията любов. И така възлюбени, да благодарим на Бога Отец чрез неговия Син в Светия Дух, Който поради голямата си любов, с която ни обикна, се смили над нас и макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори ни с Христа, за да бъдем в Него нова твар. Нека съблечем вехтия човек заедно с делата му и като станем участници в Христовото Рождество да се отречем от делата на плътта. Нека като християни познаем своето достойнство и ставайки съучастници на Божествената природа, да не се връщаме към предишното нищожество. Нека помним членове на каква Глава и какво Тяло сме! Нека не забравяме, че сме изтръгнати от властта на тъмата и пренесени в светлото Божие Царство. Чрез тайнството Кръщение ние станахме храм на Светия Дух. Нека не пропъждаме от себе си с порочни действия такъв обитател, нека не се превръщаме отново в роби на дявола; та нали цената ни е кръвта Христова. Затова справедливо ще ни съди Този, Който ни изкупи по Своето милосърдие, Който заедно с Отец и Светия Дух царува във вечни векове. Амин.


Лъв Велики, Римски папа (390-10 ноември 461)

Източник: Слово за раждането на Господ Иисус Христос

Лъв Велики

Лъв I в продължение на 21 години ръководил римското паство и се трудил против ересите. По негово настояване бил свикан IV Вселенски събор в Ефес (451 г.), на който била осъдена ерестта на Евтихий.

„Проповедите на св. Лъв представляват един от най-забележителните паметници на латинското църковно красноречие. Отличавайки се с необикновена чистота и изящество на формата, те указват на това, че Лъв бил родом от Рим и произхождайки от добро семейство, получил прекрасно образование; съдържанието им рисува пред нас образа на светителя в най-привлекателни черти.“ (И. Помяловски, 1916)