Споделянето

Беше началото на м. юни 2006г. Пътувах за Варна. Гледах бухналите гористи хълмове със свежо светли и по-тъмни тонове на зеленото. По-наблизо ливади, полянки с различни цветя, скалисти склонове с мъх, естествени алпинеуми, тъмносиньо небе, бели облаци… Накъдето и да погледнех, виждах Божията слава, изразена в багри, форми, аромати… Многообразна и изобилна. Всичко отразяваше Неговата слава. Покрила земята, тя се беше устремила нагоре, към Него! Всичко, което Той създава, е добро… много добро! То е красиво, прекрасно.

Попивах с очи и сърце всяко цвете и тревичка, които виждах през прозореца. Гледките преминаваха покрай мен и усещах, че сякаш ходя там – по тези ливади, сред цветята, по меката трева… Отвътре цялата се изпълвах с радостно възхищение. Нещо се надигаше в мен и не можеше да се побере. Не можех да го държа в себе си. Беше толкова голямо и толкова много! Трябваше да го кажа на някого, но нямаше на кого… Освен на Татко. Той винаги е до мен и на разположение. Говорех на Бог, на Баща ми. Казвах Му: Татко! Виж това… и това! А колко е прекрасно онова… О-о-о! Тази скала с тези малки жълти туфи, съчетани с лилаво тук-там… Червените макове…

Картините се сменяха всеки миг, а аз не преставах да се възхищавам. Осъзнавах, че само и единствено на Него мога да кажа това, и то по този начин. Знаех, че само и единствено Той може да приеме всичко, което ме изпълваше и исках да го дам, да го предам на някого. Само Той можеше да има пълно разбиране на това, което виждах и чувствах, и да го преживява както аз го преживявам.

Споделянето! Единствено и само с Него, моя Баща, мога да споделя не само тревогите си, но и радостта, удоволствието, възхищението си – всичко, което вълнува душата ми.

Мисля си, че когато бъдем на небето, в Неговата слава, стоейки пред лицето Му, ще бъдем изпълнени с много, много повече от това, което е тук и сега. Преди време попитах Бог съвсем по детски: „Господи, извинявай, но когато бъдем един ден при Теб, няма ли да ни стане скучно само да Те гледаме и да Те славим цяла вечност?”

И Той ми отговори и ми показа. Сега някак си разбирам, докосвайки се за няколко минути чрез това откровение. Той ми откри нещо интимно, нещо Свое… Споделянето!

Господи, Ти си изпълнен със славата Си. Ти си Неповторим! Разнообразен! Всеки миг ще изглеждаш различно в Своята слава. Колко ли възхитителен и прекрасен ще изглеждаш и какво хубаво усещане на пълнота, радост, мир, сигурност и любов ще ме изпълва цялата отвътре. Ще поемам, ще попивам всичко, което Ти излъчваш… И няма да ми омръзне! И така пълна с Твоята слава, аз ще се нуждая много, много повече от това, което изпитвам сега и искам да споделя с някого. Тогава ще вземам от Теб и ще го давам на Теб… Напълно!

Споделянето! Единствено Ти можеш да поемеш, да разбереш и да приемеш всичко, излизащо от мен, което искам да споделя! Само Ти можеш да видиш, почувстваш и преживееш същото, което преживявам аз! Същото, защото Ти го споделяш с мен!

Наистина всичко, включително и споделянето, е от Него и за Него!

Нуждата, желанието да споделя с някого нещо, което имам, е от Теб. Ти си ме създал такава. Създавайки човека, Ти си му дал нещо от Себе Си, от Своята същност. Дал си му една малка частица от Себе Си. И така аз, Твоето дете, мога да разбера (донякъде) Теб, Преливащия и Търсещ да излее, да сподели Своята милост, любов, Своя характер, Своя живот, Своята слава! Татко, Ти желаеш да ме приближиш още малко до Себе Си – Вечния извор на всяко добро, като споделяш с мен и очакваш и аз да споделям с теб! Всичко!

Благодаря Ти за тази възможност. Обичам Те!