„Стокхолмският синдром” в Църквата

„Стокхолмският синдром“ (СС) е психологически феномен, при който похитеният развива симпатия към похитителя си, която прераства в любов, и започва да мисли за него като за благодател и закрилник.

Първото похищение се случи в Едемската градина. Оттогава и досега сатана прави всичко възможно да направи пленниците си да развият „любов“ към греха и фалшиво чувство на сигурност в него.

За съжаление, много християни, които са легално свободни от това робство, са податливи в частност към едно специфично проявление на този синдром – лоялност към фалшива доктрина и корумпирано лидерство.

Апостол Павел говори за подобен проблем в ранната Църква:

„понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.“  (2 Коринтяни 11:20)

Според мен една от главните причини за такова самоволно пленничество е неспособността на много християни да разграничат между харизмата на лидерите и техния характер. Много от тези лидери притежават харизма, т.е. те са помазани от Бог с определени способности за делото на служението. Проявления на изцеления, чудеса, знание и пророчества текат чрез тях. Пленници биват освобождавани, въпреки че самите освободители често са пленници в различни области от живота си. Често характерът на тези лидери е обратно пропорционален на харизматичните им способности. (За по-задълбочен анализ на това и други подобни явления препоръчвам статията „Лъжепророците“ на Лина Хотнишка)

Какво е разрешението?

Преди всичко трябва да осъзнаем, че не трябва да ставаме роби на хора.

 „С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.“ (1 Коринтяни 7:23)

На второ място, трябва да разпознаем задължението си да изпитваме лидерството. Много манипулативни лидери използват измамно фразата „Не докосвай Божия помазаник!“, за да стоят вън от обсега на каквато и да е критика и отговорност. Господ Исус не само че не смъмри църквата в Ефес за това, че изпитваха служението и характера на хора, които твърдяха за себе си, че са апостоли, но дори я похвали за това!

„До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника: Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци, и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи;“ (Откровение 2:2)

Не на последно място, по-опитните служители не трябва да „поставят в служение“ нови хора във вярата, които още не са доказали своя характер.

„да не е нов във вярата, за да не се възгордее и падне под същото осъждане като дявола.“ (1 Тимотей 3:6)

Това също включва промотиране на служения, които току-що започват, както и техните продукти. Наскоро четох рецензиите на няколко световноизвестни проповедници, включени в предговора на книга за успеха на пастор с едва 2-3 години служителски опит. Това беше неправилно на толкова много нива! Първо, аз не бих слушал теории за успеха от някой, който не е „кървял в битката“. Второ, заставайки зад този недоказал се служител, тези проповедници не само не го изтеглиха при себе си, но самите те демонстрираха незавидно ниво на незрялост.

Молитвата ми е Бог да ни открие дали страдаме от духовен „Стокхолмски синдром“ и, ако това е така, да ни даде мъдрост и кураж да се справим с него!