Страда ли Исус в ада?
by Валери
Това е въпрос, на който голяма част от проповедниците, принадлежащи към харизматичното движение „Слово на вяра” (с което и аз се идентифицирам до определена степен) дават положителен отговор. Това разбиране на изкуплението е едно от нещата в този клон на Христовата Църква, с които ми е трудно да се съглася.
Това учение, водещо началото си от трудовете на Есек Уилям Кениън, идва с няколко свързани твърдения:
– На кръста Исус умря не само физически, но и духовно.
– Като стана грях за нас, Той престана да бъде Бог.
– Той беше измъчван в ада за греховете ни.
– Чрез възкресението Си Той беше новороден.
Аз съм имал възможността да прочета някои от книгите на Есек Уилям Кениън. В тях несъмнено има някои забележителни откровения, в частност по отношение на Новото Създание. Това обаче не може по никакъв начин да компенсира за липсата на библейска обосновка относно горепосочените твърдения. Нека накратко да разгледаме някои от техните слаби пунктове.
Да се твърди, че Исус е умрял духовно на кръста, противоречи на различни пасажи от Писанието.
Исус понася греховете на човечеството в тялото Си (1 Петър 2:24), а не в духа Си, както твърдят някои проповедници. Кръвта Му (съобразно Левит 17:11 – душата, животът Му) е пролята като принос за грях (Исая 53:10).
Непосредствено преди смъртта Си Той казва „Свърши се!” (Йоан 19:30). Въпреки че още не е умрял, не е възкръснал, не се е възнесъл и не е положил кръвта Си на олтаря пред Отец, цената за човешкия грях Е ПЛАТЕНА!
Апостол Павел потвърждава това:
„и като заличи противния ни в постановленията Му закон, който беше враждебен към нас, махна го отсред нас и го прикова на кръста;” (Колосяни 2:14)
Това обезсилва спекулациите, че Исус е трябвало да бъде измъчван и да страда в ада. Да се твърди това, е да се твърди, че кръвта, пролята от Него, не е достъчна. Опасно място!
В такъв случай, какво точно стана, след като цената за греха ни беше платена?
Исус предаде духа си в ръцете на Своя Баща (Лука 23:46) и беше заведен в Шеол (мястото на мъртвите), който по онова време се състоеше от най-малко два големи обиталища. В едното, наречено „Лоното на Авраам”, духовете на праведните хора, починали до онзи момент, почиваха от делата си (Лука 16:19-31, Лука 23:43) и очакваха постоянните си обиталища в града на Бог (Евреи 11:10). Допреди кръвта на Исус да отвори пътя (Евреи 10:20), никой (може би с изключение на Енох и Илия, които бяха отделени и пренесени със специална цел) нямаше достъп до Небесния Ерусалим. Победата на Исус над смъртта отвори вратата за тези праведници да бъдат възнесени на Небето (Отк. 1:17-19).
В другата известна за нас част на Шеол (двете бяха разделени с голяма бездна) неправедните страдаха наказанието за своя грях. Книгата Откровение говори за т.нар. Второ възкресение, при което телата на неправедните ще бъдат възкресени, за да застанат на съд пред „големия бял престол на Бог” (Отк. 20:11-15). Там присъдата им ще бъде финализирана и те ще бъдат хвърлени в огненото езеро.
Възможно е Шеол да е имал и други части; това е въпрос, по който само можем да спекулираме. Ние не знаем детайлите на всичко, което се случи през трите дни, когато Исус беше там. От 1 Петрово 3:18-20 разбираме, че там Исус провъзгласи победата Си (някои преводи използват думата „проповядва” вместо „провъзгласява”, което създава погрешното впечатление, че едва ли не, Той е предлагал спасение на тези затворници):
„Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух; чрез Когото отиде да проповядва на духовете в тъмницата, които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, т. е. осем души, се избавиха чрез вода.” (1 Петрово 3:18-20)
Разбира се, знаем също, че на третия ден Исус бе възкресен чрез славата на Отец, разчупвайки силата на смъртта и ада (Рим. 6:4)! Ако Бог позволи, ще разгледам какво се случи от Възкресението до Възнесението по друго време. За целите на настоящата статия ще направя следните заключителни твърдения:
1. Исус НЕ умря духовно на кръста
2. Той НЕ престана да бъде Бог на кръста
3. Той не беше измъчван в ада
4. Той не беше „новороден”
Да се твърди противното е много сериозна богословска грешка, граничеща с ерес.
Екипът на Пророчески Глас иска да ви напомни думите на апостол Яков: „Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.“ (Яков 1:22) Насърчаваме ви да изберете поне една истина от посланието, което прочетохте и да я приложите във вашия живот. Можете да споделите вашите мисли, въпроси, и начинът, по който сте приложили наученото, на нашата фейсбук страница.