През 2011 година бях назначен да координирам функционирането на сградите за една от т.нар. „мега църкви” в Атланта, Джорджия. Един горещ летен ден, извършвайки рутинна си проверка на готовността на църквата да посрещне хилядите хора за вечерната служба, аз трябваше да обиколя всичките сгради. Амплитудата между ниската температура вътре в сградите и типичната джорджианска жега отвън, не създаваше оптималната работна среда. Тялото ми нямаше достатъчно време да се адаптира към непрекъснатото влизане и излизане. Това, най-вероятно в комбинация с други фактори, доведе до много силна болка в бъбречната област и по-късно същата вечер, по време на службата, дойде линейка, която ме закара до близката болница.

Лекарите установиха, че болката бе причинена от малък камък в бъбрека, който очевидно излезе и на сутринта бях изписан от болницата. Лошата новина беше, че снимките откриха друг камък, отправил се по същия път!

Излишно е да казвам, че не бях очарован от перспективата отново да премина през същите болки! Затова реших да упражня авторитета, даден ми в Христос, и говорих на камъка да се разпадне на мини частици, които да напуснат тялото ми, без да причиняват болка. Няколко дни по-късно ми бе направена нова снимка, на която урологът не можа да открие и следа от втория камък! Слава на Бог за Неговата огромна милост.