Казвам се Янка Георгиева Костова. Родена съм с диагноза наследствена микросфероцитна анемия (болест на Минковски–Шофард). Класическите симптоми на заболяването са жълтеница, анемия и увеличен далак.
Живеехме в с. Бабук (на 15 км от гр. Силистра). Докато връстниците ми играеха и ходеха на училище, аз прекарвах времето си в хематологичните отделения на болниците в Силистра и Варна. В тези отделения премина по-голямата част от живота ми. Като малка – всяка седмица, а по-късно – всеки месец, бях на системи за преливане на кръв.
За Бог бях чувала само по празници – покрай Рождество и Великден. Не ми беше много ясно кой е Той, но подобно на всички около мен определях себе си като християнка. По-късно, в тийнейджърските ми години, когато бях в Силистра, посещавах Божия църква. Беше ми интересно, но не дотолкова, че да присъствам редовно на богослуженията. Затова и спрях, след като се омъжих. Съпругът ми ме прие въпреки болестта ми и аз се наслаждавах на живота си с него…
Когато забременях, много се страхувах, че детето ни ще наследи заболяването ми. Поради възможността от усложнения при раждането силистренските лекари ме изпратиха във Варна, където останах, докато синът ми Ерик се появи на бял свят. Докато очаквах раждането, всяка вечер се молех на Бог да родя нормално и детето ми да бъде здраво. Не мога да опиша колко щастлива бях, когато разбрах, че синът ми не е болен. Знаейки през какви мъки съм минала, не спирах да благодаря на Господ, че Ерик няма да прекара живота си по болници.
Но аз си останах болна. Майка ми и свекърва ми се грижеха за Ерик, когато трябваше да ходя да ми преливат кръв. Прекарвах цяла седмица на системи, докато хемоглобинът ми достигнеше поне 70–80%. А така мечтаех да съм здрава…
Не знам точно как, но след раждането на нормално дете започнах да гледам по-сериозно на възможността Бог да ме изцели. Вече живеех в Силистра и реших да отида на богослужение заедно с леля ми. Тя посещаваше църква с пастор Янко Добрев. Молех се Господ да промени живота ми, подарявайки ми здраве.
Когато отидохме, пастор Никос от Гърция водеше службата. След края на проповедта той покани всички болни да излязат отпред. Аз също излязох и когато пасторът се помоли за мен, усетих някаква топлина и сила, сякаш Бог наистина докосна тялото ми, за да отнеме болестта ми. Разбрах, че Господ е с мен и ме обича. Изпълнена с вяра, че Бог изцелява тялото ми, не спирах да посещавам службите и да се моля.
Когато отидох в МБАЛ – Силистра за ежемесечната процедура по кръвопреливане, д-р Великова – хематолог от отделението, беше изненадана от високия ми хемоглобин. Тя толкова се учуди, че реши, че апаратът е повреден. Всъщност, наистина си беше за чудене – дотогава хемоглобинът ми винаги е бил нисък.
Спрях процедурите, които в продължение на тридесет и две години поддържаха живота ми, и въпреки че са ме викали, оттогава не съм ходила на преглед. Просто знаех, че Бог ме е изцелил, че е с мен, и това ми беше достатъчно…
През август 2018 г. ще станат две години, откакто не съм влизала в болница… Безкрайно съм Му благодарна за това!
Нека ви насърча – Бог е същият вчера, днес и завинаги. И продължава да върши чудеса.
Не спирайте да вярвате в думите на Исус:
„Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.“ (Йоан 10:10)
Бог да ви благослови и да ви подари изобилен и пълноценен живот!