Рак на яйчниците и дебелото черво

Преживях една много тежка година. Палех свещи и се молех на иконите, но животът ми си отиваше. В началото на годината откриха, че имам рак, и като много други хора с подобна съдба тръгнах по болниците. На 11 март ме оперираха – 12 см карцином на яйчника, 3 см карцином на дебелото черво и множество метастази по обментума (булото). Направиха ми 6 курса химиотерапия, но нещата не вървяха на добре. Живеех с мисълта, че изтичат последните дни от живота ми.

През февруари следващата година отново бях в онкологията и за пореден път ми преливаха кръв. Един ден на вратата се почука и влезе една моя позната – Ганка. Не бяхме се виждали много отдавна и аз се учудих как е разбрала, че съм в болницата. Тя дойде, приседна кротко до мен и каза: „Много ми е мъчно, че те виждам тук, но имам една добра вест за теб. Исус Христос преди 2000 години те е изкупил от смъртта. Искаш ли да Го повикаме да се моли за теб?“ В стаята бяхме две жени и единодушно казахме „Да!“. Тя започна да се моли, а в мен нещо започна да трепти и аз заплаках. Не зная защо плачех – заради простичките думи, които тя редеше и които като че ли събаряха крепости в мен, или за това, че животът ми си отиваше. Тогава си казах: „Господи, аз искам да бъда при Теб. Ще отида в тази църква.“

Знаех, че Ганка посещава евангелска църква. Тя няколко пъти ми беше говорила за Господ, но аз не разбирах доктриналните различия между протестанти и православни и си мислех, че ще извърша предателство, ако отида в евангелска църква. На нейните покани отвръщах, че Бог е навсякъде и че предпочитам да ходя в православна църква. И наистина ходех – от празник на празник палех свещи, молех се на иконите, но най-често заставах пред иконата на Исус Христос и се молех: „Исусе, покажи ми как да стигна до Теб! Боже, покажи ми пътеката! Господи, страхувам се да не попадна на лъжеучители. Изпрати ми Твой учител.“

След като излязох от болницата, още първата неделя отидох на църква. Няма да забравя този ден – 13 февруари, защото тогава поверих сърцето си на Исус. Толкова впечатляваща беше тази среща, толкова осезателно открих, че Той е при нас. Пяхме песни, хвалихме Бога, пасторът чете и коментира Божието слово. Никога не бях чувала поповете така да коментират Словото. Самата аз на няколко пъти се бях опитвала да чета Библията, но много неща не разбирах и така и не я прочетох.

В този паметен за мен февруарски ден слушах проповедта и плачех – разбирах, че съм на точното място, че тук е моят Бог. Сърцето ми ликуваше. Исках да Го познавам все повече и повече. Четях по 3–4 книги едновременно, слушах касети с проповеди, гледах филми – едно чудесно време на общение с Исус Христос.

След седмица в църквата дойде брат Илия Миланов. Слушах Словото и всяка дума се врязваше в съзнанието ми. Чух го да казва: „Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупува от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости. Който насища с блага душата ти, тъй щото младостта ти се подновява като на орел“ (Псалми 103:3–5).

Поканиха отпред болните, за да се молят за тях. Станах и аз, помазаха ме и се молиха за мен в Господното име.

След още една седмица ми гостува приятелка от София и аз я заведох в църквата – ЕПЦ Бургас. Имаше молитвено събрание. Питаха за нуждите, които да издигнат пред святия олтар на Бога. Тя ми прошепна: „Стани и кажи твоята нужда!“ Аз се чувствах неудобно да ангажирам цялата църква с моя проблем, но приятелката ми настоя и тогава станах и казах: „Братя и сестри, болна съм от рак. Имам сериозен проблем със здравето, молете се за мен.“ Църквата започна да се моли, а през мен като че ли преминаваше 220 волта ток. Към мен дойдоха и пророчески думи: „Да служиш на твоя Господ и Той ще благославя хляба и водата ти и ще отмахва всяка болест от теб!“

Тогава за втори път се врекох на Господа, казвайки: „Благодаря Ти, Господи! Животът, който Ми връщаш, го подарявам на Теб! На Теб ще служа! Оставям се в Твоите ръце. Ти си Грънчарят, аз съм глината, направи ме съд за почтена употреба, за слава на Твоето име.“

От този момент забравих, че съм била болна от рак. Бях пълна с енергия, жадна за Божието Слово, пеех и хвалех Бога. След около месец си направих изследвания. Туморните маркери СА 125 бяха паднали на 4,23. След още няколко месеца те бяха 0,50.

На много хора съм свидетелствала за чудото, което Бог направи в моя живот, някои от тях получиха изцелението, а други не. Плачех и питах Исус защо? Един ден Бог благоволи в ръцете ми да попадне книгата на д-р Пол Йонги Чо „Четвъртото измерение“. Чрез тази книга Бог отговори на много мои въпроси. В нея прочетох, че „изцелението на физическото тяло не е най-висшата цел на Духа… Най-важната цел на Бога е преди всичко изцеление на душата“.

Когато Бог има работа за нас, за каквото и да било, това означава, че Неговото върховно намерение е да се докосне до душата на всеки от нас. Ако не сме изправни пред Господа, нито многото молитви, нито викането биха дали Слово „рема“ за нашето изцеление. Първо трябва да оправим отношенията си с Бога. Да изповядаме греховете си! Да призовем кръвта на Исус да ни измие, за да ни осигури вечен живот. Едва след това Святият Дух ще докосне сърцата ни с дадена част от Свещеното писание, говореща за Божественото изцеление, ще ни въодушеви и ще ни даде нужната „рема“.

„Ремата“ е Божието обещание лично за всеки от нас. И ние трябва да скътаме това обещание в душата си и да го изповядаме чрез вяра в Исус. Понякога няма веднага да видим резултатите. Така се случи и с мен, но аз вярвах в „ремата“, която Бог ми подари, и след няколко месеца туморните маркери СА 125 паднаха.

Никога не бива да се съмняваме, ако Бог ни е дарил с Божието изцеление. Сатана ще дойде непременно и ще се опита да ни излъже. Аз имах такава опитност. Смутителят дойде и ми прошепна: „Ама ти наистина ли вярваш, че Бог те е излекувал? Ами кръвоизливите в устата, сигурна ли си, че тромбоцитите ти пак не са много ниски? Отвори книгата за раковите заболявания и виж какво пише там.“ Отворих книгата и много се уплаших. Но Този, Който е в нас, е по-силен от този, който е в света. Бог ми изпрати една сестра в Господа и тя ми каза: „Смъмри този лъжец, кажи му да си взема симптомите и да си отива. В Йоан 10:10 Исус казва: „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби.“ Смъмрих лъжеца и кръвоизливите спряха. Тромбоцитите бяха в норма.

Тази опитност ми даде един крайъгълен камък, който да вградя в моя духовен олтар. Вече зная – разболея ли се, първо влизам в скришната си стаичка, за да подредя вътрешния си свят, да потърся има ли причина, която да помрачава отношението ми с Бог, да се покая и да отида при църковните презвитери, за да се помолят и да ме помажат в Господното име. Уверявам ви, след тези стъпки рядко се налага да ходя при лекар. Оставям се в ръцете на най-добрия лекар – Йеова Рафа.

Днес искам да окуража всички, които са обременени от болести и страдания, да се отпуснат с вяра в прободените ръце на Исус.

Не се оставяйте да ви завладее страхът! Вържете демоничните сили, които се опитват да съборят вярата ви! Страхът не е от Бога. Бог ни е дал дух на сила, любов и себевладеене. Съпротивете се на страха! Облечете Божието всеоръжие и се борете за вашето изцеление!

Дора Вълкова