Един летен ден през 1991 г. реших да посетя конгрешанската църква в родния ми град Самоков. На молитвеното събрание в сряда вечерта присъстваха около десет души, които ме поканиха да споделя от амвона, ако имам нещо от Бог в сърцето си. По онова време аз все още бях духовно бебе (с „кръстословична”, а не систематична теология), но едно от нещата, за които бях убеден, е, че Бог все още изцелява. Затова, след като говорих няколко минути в тази насока, поканих болните да излязат напред за молитва. Те го направиха, започнахме заедно да призоваваме Името на Исус и не след дълго жена, която беше глуха с едното си ухо, прочу! Новината се разнесе бързо и след две-три седмици бях поканен да проповядвам на неделното събрание на църквата. Когато след малки премеждия по пътя (една немска овчарка ме прегърна в парка с калните си лапи и направи сакото ми неизползваемо за момента), стигнах до събранието, сградата беше пълна с хора, развълнувани от факта, че Исус изцелява и днес!

По различни причини в последващите седмици църквата не можа да задържи духа на съживление, но, слава на Бог, изцелената жена се радваше на слуха си, а мъжът ѝ (дякон в църквата и значим местен политик по онова време) впоследствие ни съдейства със служението ни във затворите.