Историята на Клер – бивша лесбийка

Имената са променени, за да се запази анонимността.

Десет години участвах във връзки с хора от същия пол; семейството и приятелите ми знаеха, не бях привлечена от мъже и дори заживях с жена, заедно с която купихме къща. Няколко години по-късно – след срещи с психиатър, психолог и пасторска подкрепа, както и след като имах време да опозная себе си и да открия и приема Божия план за пола и сексуалността – напуснах този начин на живот и съм омъжена за мъж, когото обичам дълбоко и нямам интерес към контакти с хора от същия пол.

Израснах в семейство, което в някои отношения беше любящо, но и твърде разстроено. Майка ми страдаше от пристрастяване, което дълбоко засегна баща ми, който стана много отчужден и ядовит. В дома ни имаше много викове и напрежение, докато родителите ми постепенно се разделиха, след което се разведоха. Тъй като майка ми стана все по-нестабилна и започна да прекарва дни, а след това седмици далеч от дома, тя ми възложи ролята да готвя и чистя къщата. Изцяло отговарях за това от 14-годишна, опитвайки се, доколкото ми беше по силите, да се грижа за двамата си по-малки братя, влизащи в пубертета, както и за напълно съсипан баща.

За първи път почувствах привличане към някой от същия пол на 13 години, когато се влюбих в тиха и красива съученичка. Станахме приятелки, след което една вечер тя пропълзя в леглото до мен и придърпа ръката ми около себе си. Това сложи началото на поредица от подобни взаимоотношения – емоционално интензивни, неразделни приятелства, съчетани с нарастваща физическа близост, която прерасна в сексуална през тийнейджърските ми години. В следващите години майка ми се изнесе и баща ми пое основната отговорност, правейки всичко по силите си да се грижи за нас децата като тийнейджъри, но въпреки това беше емоционално отчужден (с изключение на неконтролирания гняв, когато наистина му беше трудно). В резултат на това се научих да не изразявам собствените си негативни емоции и да се страхувам от силни емоции у другите – вместо това се стремях към нежността, която усещах у другите момичета. Баща ми също беше лошо подготвен да се справи с емоционалните нужди на развитието ми като тийнейджърка и на практика се отнасяше с мен по същия начин, както и с моите братя. Нямам спомен някога той да е отбелязал моята привлекателност (с която така или иначе ми беше много дискомфортно, тъй като я свързвах със слабост) или моята женственост и вярвам, че това беше една от причините външният ми вид и маниерите ми да стават все по-изразено мъжки.

Четях книги за хомосексуалността навсякъде, където можех, събирах информация и от интернет. Чувствата ми бяха интензивни, дълбоко лични и опияняващи, дотолкова, че реших, че вече не мога да крия своето „истинско“ аз и го обявих публично на 15-годишна възраст. Служителят по благосъстоянието към моето училище ме насочи към общинска програма (водена от лесбийка) заедно с други хомосексуални млади хора, а лекарката ми ме насочи към съветничка в местната здравната служба (също лесбийка). Както можеше да се очаква, и двете ме окуражиха и поздравиха, че съм открила своята „идентичност“!

Родителите ми известно време се бореха с моето привличане към хора от същия пол, но рядко говореха за това и честно казано бяха заети със собствените си проблеми, така че сексуалното ми развитие беше по-надолу в списъка с приоритети. Те приемаха приятелките ми в къщата, макар че знаеха, че спим в едно легло.

Понякога получавах сексуални предложения от мъже, но всички експерименти бяха краткотрайни, никога не ми харесваше, нямах усещането, че това е правилно и не вярвах, че е възможно да имам връзка с тях по начина, по който имах с жени. Не е изненадващо, че психичното ми здраве се влоши и бях насочена към психиатър, докато междувременно все още се опитвах да изпълнявам ролята на „майка“ у дома и правех това, което сега разбирам, че е било отчаяна сексуална игра от позицията на собствените ми незадоволени нужди за любов и привързаност. Когато бях на 15, ме диагностицираха с психично заболяване и се обърнах към светски психиатър, с когото продължих да се виждам и който по-късно щеше бъде фактор за напускането ми на хомосексуалния начин на живот. Парадоксално, точно по същото време започнах да ходя на църква. Бях кръстена на 16-годишна възраст в една от главните деноминации, в енория с жена пастор. В определено отношение благодаря на Бога, че влязох в тази църква – четенето ми на радикална феминистка литература беше принизило виждането ми за мъжете, че не знам дали бих останала, ако църковният служител беше мъж.

В късните си тийнейджърски години се нанесох при приятел, объркан относно пола си, „Дейвид“ (с когото „официално“ излизах за кратко време – но всъщност бяхме просто приятели) и неговото семейство. Завърших гимназията и започнах първата си работа, където срещнах „Сара“, с която щях да имам най-сериозната си хомосексуална връзка. Тя беше жизнена и привлекателна, a също беше моя шефка и беше със седем години по-голяма от мен. Връзката беше опияняваща и светкавична и след три седмици ние практически вече живеехме заедно. През следващите няколко години твърдо вярвах, че съм лесбийка, живеех с Дейвид и Сара (по-късно дори купихме къща заедно) и кръгът ми от приятели беше съставен почти изцяло от хора, които изпитваха привличане към хора от същия пол, полово объркване или бяха забъркани в други сексуални проблеми. Сега също виждам как се бях обградила с информация, която непрекъснато утвърждаваше моите житейски избори, като например това да имам духовна наставничка, която самата беше в лесбийска връзка. И все пак по Божията благодат продължих да посещавам църква и дори записах теология (в либерален богословски колеж). Именно чрез това изучаване с тревога разбрах, че моята феминистка, либерално-прогресивна теология изисква значително пренаписване (и дори отхвърляне) на части от Писанието и християнската традиция и започнах да се чудя дали моите убеждения наистина биха издържали на сериозна критика.

В същото време в моето „избрано семейство“ започнаха да се появяват огромни пукнатини. Дейвид имаше хомосексуална връзка с друг съквартирант, след това Сара започна сексуална връзка с Дейвид, а партньорката на моята приятелка и християнска духовна наставничка призна любовта и страстта си към мен – тя беше почти двадесет години по-възрастна и аз ѝ се възхищавах, а тъй като определено ме привличаше, се чувствах безсилна да откажа. Всичко беше една голяма невероятно заплетена каша. Виждах от първа ръка колко нестабилен всъщност е начинът на живот на хората със сексуални странности. Тези хора, които обичах и на които се възхищавах, бяха всъщност доста повредени (травми в детството, разпад на семейството, изневери, секс с множество партньори, психични заболявания, други сексуални грехове и злоупотреба с наркотици бяха твърде чести). И започнах да виждам доколко техните системи от вярвания до голяма степен са действали, за да оправдаят нездравословния начин на живот, който живеят. Най-лошото от всичко беше, че аз им пригласях във всичко това. След много претърсване на душата си и сълзи стигнах до предизвикателно и плашещо заключение: бях построила къщата си на пясък и исках да се махна.

През това време продължавах да ходя при психиатъра си и да споделям пътуването си с него. Подходът му винаги беше спокоен, изслушваше ме, без да ръководи посоката, обаче си спомням един ключов разговор, в който споделих как осъзнавам, че съм била доста заблудена в продължение на дълго време и той ми каза: „Всъщност, Клер, мисля, че преминавате през всички нормални стъпки на развитие, които обикновено се случват, но поради болестта Ви, това се забави с няколко години.“ Това беше ключово проникновение, което ми помогна да разбера, че голяма част от хомосексуалното ми поведение е стъпка в развитието ми, която може би трябваше да преживея на 13 и след това да прехвърля интереса си към мъжете, а вместо това сега наваксвах. Разбрах след този разговор, че за съжаление малките грешки, които по-младите тийнейджъри често правят, се бяха уголемили, тъй като възможностите ми като пълнолетна и липсата на родителски надзор позволиха по-опасно проявяване на тези сексуални импулси, които не бяха насочени да се развият по здравословен начин. Но за щастие, това също означаваше, че съм човек в процес на развитие, който може да израсне с времето и с полагане на грижи.

Когато започнах да се въздържам от различни видове грехове и да говоря по-критично за начина на живот и житейските избори, които виждах да правят приятелите ми, загубих повечето от тях, но започнах да опознавам Бога, Когото от години се опитвах да оформя по свой образ. Открих творбата на проф. Мери Касиан (от Съвета по библейска мъжественост и женственост), чиято страст към женските въпроси, смесени с уважителна академична критика на феминизма, ми говорѝ много, както и учението за Божия план за половете като взаимно допълващи се. Прекарах следващите около 18 месеца също така посещавайки светски психолог, четях, започвайки да се чувствам удобно в собствената си кожа и да наваксвам развитието, което съм пропуснала (дори основни неща като това как да имам здравословни приятелства с жени). Психологът беше още една стъпка в моето изцеление и развитие, тъй като той ми помогна да разбера, че част от сексуалното ми поведение както с мъже, така и с жени всъщност е било доста травмиращо и ако искам да се чувствам добре и удобно в себе си, трябваше да обработя тази травма.

Психологът ми помогна да не чувствам такъв страх от мъжете или да изпитвам неприязън към тях. Той ми напомни, че макар че съм имала някои лоши преживявания с мъже, аз също познавах свестни и добри мъже и би било категорична грешка да мисля лошо за всички тях. Той също ми помогна да не се чувствам безпомощна пред по-възрастните жени, като преодолея дълбоките си рани от това, че съм била желана или отхвърляна от тях (проблеми до голяма степен вкоренени в това, че майка ми напусна семейството). Научих, че като цяло привличането ми към възрастни жени е било реакция на сграбчване и прегръщане и вместо това можех да имам собствени мнения и предпочитания, а желанието ми към тях намаляваше, докато работех по тези въпроси. Тези стъпки ми помогнаха да се чувствам далеч по-комфортно в много ситуации, но все още вярвах, че сексуалността ми е дълбоко, вероятно трайно, повредена. Не можех да мисля за връзка с мъж, но и вече не желаех връзка с жена. Преживях промяна в моето влечение като част от наваксването на забавеното ми развитие. Колкото повече създавах място за собствената си естествена женственост, спирах да чувствам нуждата или привличането да открия тази женственост у други жени. Години наред се стремях към красотата и нежността, които виждах у другите жени, като същевременно потисках красотата и нежността в себе си.

Изграждах далеч по-балансиран и благочестив възглед за сексуалността и пола. Започнах да развивам някои традиционно доминирани от жени интереси, като същевременно поддържах и доминираните от мъже (предимно наука и математика), и щастливо допълних уверената си женствена рокля с къса лилава коса – която все още имах, когато срещнах мъжа, за когото щях да се омъжа. Току-що беше завършил обучението си за църковен служител и скоро след като се запознах с него си помислих: „Този ми харесва. Бих могла да стоя до него“ – което беше напълно нов тип привличане за мен. Той наистина ме привличаше, но не защото беше мой огледален образ (той със сигурност не беше!) и аз не се изгубих в него. Открих желание да се доверя, че той ще ни води правилно (и той го прави). Исках също така да служа на Бог заедно с него – сега виждах връзката си не само за задоволяване на нуждите ми, а като част от служението на Божието царство. Гордеех се с напредъка си и бях честна с него относно миналото си, но все пак допуснах няколко грешки и хранех известно чувство на вина за моето минало. Как можех да съм била толкова объркана за толкова дълго време? Защо си позволих да попадам и стоя в онези нездравословни и вредни ситуации?

Тогава открих сериала „Чиста страст“ (Pure Passion) и малко след това Екзодус Ейша пасифик (Exodus Asia Pacific), което ми помогна да видя как съм се озовала в ситуациите, в които се бях хвърлила. Срещнах се с пасторка, която работи в тази област, и тя ми помогна да разбера и простя на себе си за предишните си действия и импулси. С малка подкрепа от пастора и християнски съветник, когото посещавах за няколко месеца след това, направих допълнителни връзки между хомосексуалното привличане и дълбокото отчуждение, което изпитвах към собствения си пол – както от страха ми да не стана като майка си, така и от това, че бях принудена в млада възраст да изпълнявам слугинска роля, готвейки и чистейки на членовете на семейството ми от мъжки пол. Виждах по-ясно как сексуалното ми развитие е било осакатено и все още се нуждаеше от изцеление. По-специално осъзнах, че трябва да назовавам нещата, които съм извършила, като грехове, не като Божия план за мен. Правейки това, преживях прошката, чувството за свобода и твърдото знание, че Бог никога, никога не би ме изоставил.

Не знам дали бих се нарекла „нормална“, а „бивша лесбийка“ звучи странно (защо да се дефинираме по това, което не сме?) – така че се отдалечих изцяло от етикетите. Съвсем наскоро съпругът ми и аз започнахме да повдигаме въпроса за християнската сексуална етика в нашата деноминация и се моля един ден да имам смелостта да разкажа по-открито своята история. Една малка стъпка в тази посока беше да пусна актуализацията на тази статия с моето малко име, а не средното си име, с което преди я бях публикувала.

През изминалата около една година разбрах, че срамът от миналото ми не служи нито на мен, нито на Бог и е време да бъда честна относно свето минало. Особено като се има предвид вероятността скоро да бъде забранено на други да водят и да търсят разговори като тези, които очертах по-горе. Дълбоко ме притеснява, че разговори като тези, които провеждах със светските си психиатър и психолог, разговори, които бяха ключови за моето изцеление и развитие, скоро може да станат незаконни.

В заключение, аз бях въвлечена в хомосексуални връзки и различни сексуални грехове в продължение на десет години, но преминах през това и се отървах, а днес съм щастлива, дълбоко влюбена в съпруга си и се чувствам удобно в собствената си кожа. Сърцето ми е обърнато към младите хора, които изпитват хомосексуално привличане днес и се надявам, че тази история ще насърчи тях, техните семейства и тези, които ги подкрепят, да възприемат честен, реалистичен и дългосрочен възглед относно пола и сексуалното развитие – дори когато това означава да се изговорят дълбоките рани.

– Клер