„Исках да бъда момче.“

Още от най-ранните си спомени исках да бъда момче, а не момиче. Някак си мислех, че ако имам мъжки гениталии, животът ми ще бъде завършен. Отново и отново се молех Бог да ме превърне в момче и станах обсебена от този стремеж. Бях мъжкарана във всеки смисъл на думата и често ме бъркаха с момче, което винаги ме правеше щастлива.

В четвърти клас научих за операциите за промяна на пола и се заклех, че ще си направя операция веднага щом навърша нужната възраст и имам парите. Приблизително по същото време бях изложена на порнография, което се разви в сексуални зависимости, продължили през следващите двадесет и няколко години.

В прогимназията, когато всички останали момичета се интересуваха от грим и момчета, аз съжалявах, че гласът ми не се променя или тялото ми не се развива като на мъж. И тогава, за моя изненада, се оказах привлечена от жени – особено по-възрастни учителки, които бяха силни, но и грижовни. Отчаяно исках да бъда прегръщана и утешавана от жена, което след това прерасна в сексуални фантазии. Бях ужасена от това привличане, но не посмях да кажа на никого.

Около седми клас започнах да обмислям логистичните трудности при извършване на операция за промяна на пола. Откъде щях да взема парите? Как щях да кажа на семейството си? Не можеш просто да бъдеш Линда един ден, а Дейвид на следващия. Обмислях да избягам и да направя операцията без изобщо да кажа на семейството си, но обичах ги и знаех, че това ще ги съсипе. В този момент взех съзнателно решение да се опитам да се съобразявам с очакванията на обществото да изглеждам повече като момиче, за да се вписвам в техните представи. Но вътре в себе си аз все още копнеех дълбоко да бъда мъж и ставаше все по-трудно да се съпротивлявам на привличането, което изпитвах към жените.

Станах християнка по време на първата си година в гимназията, но само след няколко дни започнах да се съмнявам в спасението си, защото борбите ми не изчезнаха, както си мислех, че ще стане. Опитах се да се съобразявам и дори носех рокли при специални поводи, но вътре в мен винаги се чувствах като на маскарад, сякаш нося дреха, неподходяща за моя пол.

В колежа се включих в едно християнско служение в кампуса и развих по-дълбоки взаимоотношения с Бога, молех се и четях редовно Библията си, дори споделях Христос с изгубените. По-късно станах студентски лидер, въпреки факта, че все още копнеех да бъда мъж; бях дълбоко привлечена от всяка жена, която ме обучаваше и бях поробена от сексуални зависимости в личния си живот. Молех се насаме Бог да отнеме транссексуалните ми желания и еднополовото привличане, надявайки се никой никога да не разбере.

В последната си година в колежа, чух проповед за преодоляване на повтарящия се грях. Говорителят цитира Яков 5:16: „Изповядайте греховете си един на друг и се молете един за друг, за да бъдете изцелени“, подчертавайки колко е важно да изкарате греха на светло, за да бъдете свободни. Почувствах се дълбоко изобличена и знаех, че трябва да призная тайната си на пастора в кампуса, ако исках някога да преживея свободата.

Трябваше ми цялата смелост на света, за да разкажа най-накрая моята дългогодишна тайна на пастора в моя кампус. Всъщност сериозно обмислях самоубийството като изход, но не го направих. Очаквах пасторът ми да реагира с шок, погнуса или осъждане, защото бях лидер в служението, живеещ двойнствен живот. Но вместо това той отвърна с любов, уверявайки ме, че се ангажира да ми намери помощта, от която се нуждая. Тръгнах от този разговор със свежо откровение за Божията благодат. Винаги съм чувствала, че Бог ме мрази и ме осъжда за моя грях. Реакцията на пастора в кампуса беше жива илюстрация на отношението на Бог Отец към мен. За първи път открих, че да бъдеш напълно открит с друг човек е много изцеляващо. Този ден през 1994 г. беше първата ми стъпка в онова, което щеше да бъде единадесетгодишно пътуване към свободата.

Следващото десетилетие беше пълно с възходи и падения, докато търсех свободата. Прочетох всяка книга, която можех да намеря за хомосексуалността, слушах касети, посещавах конференции и се срещах с множество съветници. Това беше бавен процес, тъй като по онова време нямаше толкова много материали в помощ на жените, които се борят с транссексуални проблеми. Всъщност добронамерени християнски съветници ми казваха, че са виждали хомосексуалисти и лесбийки освободени, но никога никой транссексуален, така че трябва да направя всичко възможно да се справя в този живот и да знам, че ще бъда напълно свободна в рая. Въпреки че бях обезсърчена от тях, Господ ми даде увереност, че ще ме освободи и че транссексуалните проблеми ще останат в миналото. Въпреки това аз жадувах толкова дълбоко за майчина грижа, сякаш се влошавах, преди да преживея подобрение, изпадайки в сексуална аморалност с друга жена от моята църква. По-късно се покаях и прекъснах тази връзка, осъзнавайки, че фантазията ми да бъда мъж, който спи с жени, никога няма да запълни дълбоката празнота в душата ми. По Божията благодат реших да се хвана за края на дрехата Му и да не го пускам, докато не изпитам свободата, за която Исус умря да ми даде.

Докато продължих да преследвам свободата, Господ постави духовна майка в живота ми, която беше само с няколко години по-голяма от мен, но духовно по-зряла. Бях силно привлечена от нея, но тя не беше притеснена от моите борби и започна да инвестира в нашето взаимоотношение по един здравословен начин. Открих, че искам да бъда точно като нея (както една дъщеря може да иска да подражава на майка си), така че тя ми помогна да си купя по-женствени дрехи и ми даде съвети относно грима и маниерите. Външният ми вид започна да се променя, но вътрешно все още вярвах на лъжата, че е по-добре да съм мъж и все още се борех с привличането към жени.

През есента на 2005 г. Господ ме заведе при молитвен съветник с опит в помощта на тези, които се борят със сексуални проблеми. В продължение на една седмица прекарахме часове в молитва за целия ми живот, изпълнен с дълбоки емоционални рани от детството ми, които подхранваха лъжата, че е по-добре да си мъж, отколкото жена. Прощавах на онези, които ме бяха наранили, оставих горчивината, отрекох се от вътрешните си обети и се покаях за грешните си реакции към онези, които са ме наранили. Прегърнах кръста и затворихме всяка врата, която бях отворила, давайки на врага законно основание да влияе на живота ми. През тази седмица видях една нежна, състрадателна страна на Отец, за която не знаех, че съществува. Сякаш буквално усещах как ръцете Му държат сърцето ми. Копнежът ми през целия живот да бъда прегръщана и утешавана от жена най-накрая беше посрещнат в нежните обятия на моя небесен Отец.

След тази мощна среща с Бога открих ново удовлетворение от това, че съм жена и бях освободена от сексуалните си зависимости, които по същество бяха фалшификат на утехата, която можех да намеря само в обятията на Баща си. Открих, че вече не съм привлечена от жени, тъй като емоционалните рани в сърцето ми, които подхранваха това привличане, бяха изцелени. Докато продължавах с изцелението си през следващите години, в крайна сметка започнах да изпитвам сексуално привличане към мъжете. Сякаш преживях закъснял емоционален пубертет в средата на трийсетте си години, което беше едновременно странно и вълнуващо! Бог ме беше преобразил отвътре навън и постигна невъзможното. Все още имам чувството, че живея в мечта.

Въпреки че исках да споделя свидетелството си още през 2005 г., Господ ме накара да чакам. Виждам Неговата суверенна намеса в това сега, тъй като ми трябваше време, за да бъде изпитано изцелението ми и да се подготвя за битката, която предстоеше. Мълчах осем години, докато Господ не ми даде зелена светлина да изляза публично на осмата годишнина от освобождението си, един вид „ново начало“. Сега най-накрая излизам „на светло“ по един спасителен начин, споделяйки историята си с други, за да донеса надежда и възстановяване в този критичен час. Единайсетгодишното пътуване към свободата напълно си заслужаваше. Продължителността на самото пътуване ми даде съпричастност към онези, които в момента се борят да се освободят от подобни проблеми и понякога се чувстват безнадеждно. Изцелението от сексуална разруха рядко е мигновено – това е по-скоро като обелване на външните пластове на лука един по един – но ако се придържаме здраво към истината на Божието слово, облегнем се на Неговото тяло и решим никога да не се отказваме, ще преживеем свободата, за която Исус умря да ни даде. Бог обеща: такива бяха някои от вас (1 Кор. 6:9–11).

– Линда


Превод от английски: Георги Титков