„Жадувах за мъжкото внимание на баща ми и моят приятел успя да сексуализира моите емоционални нужди.“

ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА

От ФИЛИП ЛАТИСЛОУ

Правилата съществуваха преди Божията благодат и любов. За щастие, родителите ми проявяваха благодат и любов към моите братя и сестри и към мен у дома. Баща ми ме доведе при Исус на шестгодишна възраст. Винаги съм искал да бъда точно като него. Бях средното дете и понякога се чувствах излишен. Никога не разбирах напълно къде се вписвам в семейството си. Не ми помагаше това, че бях чувствително дете; обикновените заяждания ме разтърсваха дълбоко в сърцето. Постоянно копнеех за любовта и утехата на онези, които обичах, особено на баща ми.

Това беше основателна нужда, която невинаги беше удовлетворявана. Баща ми работеше дълги часове и не разбирах защо не може да прекарва повече време с мен. По-късно, през 1991 г., разбрахме за тайната борба на баща ми с хомосексуалността. Известно време родителите ми се опитваха да спасят брака си чрез консултации, но надеждата за възстановяване се разпадна, когато баща ми ни остави заради друг мъж. Мама и татко се разведоха, оставяйки мен – един объркан юноша – да се чувствам напълно изоставен. Не след дълго най-добрият ми приятел, който беше на същата възраст като мен, злоупотреби с мен сексуално. Аз жадувах за мъжкото внимание на баща ми, така че моят приятел успя да сексуализира моите неудовлетворени емоционални нужди. Бях объркан, но въпреки това исках още. Мъж беше готов да ми обърне внимание и въпреки че знаех, че не е редно, той задоволи нещо дълбоко в мен.

Тези неудовлетворени емоционални нужди на моето 11-годишно сърце ме последваха в зряла възраст. Фактът, че бях изоставен, преследваше и бъдещите ми връзки и скоро се оказах активно въвлечен в хомосексуалния начин на живот, точно както баща ми. Играех ролята на снабдител и се грижех за по-младите си партньори, опитвайки се да задоволя техните нужди, за да не ме изоставят. От по-възрастните си партньори търсех защита, напътствия и утеха. Давах на другите това, от което самият аз отчаяно се нуждаех. През 2000 г., след години борба със сексуалността си, я обявих публично. През следващите 15 години се потопих в безразборни връзки в гей общността. Най-накрая почувствах, че съм намерил мястото си.  Да бъда гей беше моята идентичност. Това повлия на местата къде да се храня, как да се обличам и събитията, които да посещавам. То определи кръга ми от приятели и дори избора ми на лекари.

Започвах и прекъсвах връзки, търсейки винаги удовлетворение чрез сексуални контакти. Когато сексът не успя да заглуши нуждите ми, се обърнах към наркотиците и алкохола. Не беше рядкост да изпадам в кома след употреба на дрога. Сексът и злоупотребата с наркотици бяха моите постоянни спътници и ме водеха надолу по тъмни пътеки, които почти ми костваха живота. Всеки сексуален контакт ограбваше самостойността ми и подхранваше несигурността ми. Похотта се превърна в ненаситно желание, което породи пристрастяване към порнографията и самозадоволяването. Бях изгубен в един жесток свят на греха и затворник на лошите си решения. Нуждаех се да бъда спасен.

За мое щастие, Небесният Баща беше планирал спасителна мисия, която наричам „Операция Изгубена овца“, много преди въобще да вляза в съблазнителния свят на греха. Той чу виковете на душата ми преди дори да си помисля да издам звук. Лука 15:3–10 ни дава притчата за изгубената овца. Исус я споделя със Своите ученици и казва: „Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? И като я намери, вдига я на рамената си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“ (РИ ББД). Бях изгубена овца, която се е заблудила и насочила по своя собствен път, но Исус дойде да ме потърси. Толкова съм благодарен на майка ми и нейните приятели, които ме измолиха обратно в обятията на Добрия пастир. Сигурен съм, че те са изиграли важна роля за успешния край на операция „Изгубена овца“. Майка ми никога не спря да се моли за мен.

Започнах да усещам спасителната мисия на Господа през 2011 г., когато се преместих в Орландо, Флорида. Току-що бях прекратил поредната неподходяща връзка и търсех изход. Бях безработен, екстремен алкохолик, без семейство до себе си. Самотата и депресията бяха мои спътници.

Но по време на тази най-ниска точка от живота ми Господ започна да ми показва колко много се нуждаех от Него. Всичко, в което бях положил надеждата си, ме беше подвело. Хора. Връзки. Кариера. Наркотици. Алкохол. Нищо не задоволяваше копнежа в душата ми. И така, Бог ме премести на „най-щастливото място на земята“, за да ми покаже, че съм най-нещастният човек на земята. Там Бог започна търпеливо да мести стените, които бях построил около сърцето си. Много от тях бяха там откакто се бях почувствал отхвърлен още като дете. Разводът на моите родители и хомосексуалният начин на живот на баща ми бяха оставили толкова много въпроси, но вместо да питам Бог за отговорите, аз се „самолекувах“ с връзки, алтернативен начин на живот, алкохол и наркотици. Тези неща, разбира се, донесоха само повече болка.

През следващите няколко години Бог продължи да се намесва милостиво в живота ми. Усещах как Неговата любов ме привлича, но Му се съпротивлявах и продължавах да вървя в своите стари пътища. Сатана не би се предал без бой. Той изпрати зло присъствие, което да преследва душата ми и да измъчва ума ми със страх. Казваше ми, че Бог никога няма да ме обича, че съм обречен на ада. Злорадо ми напомняше за 1 Кор. 6:9–10, където се казва: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство“ (РИ ББД).

Бях в този списък и със сигурност бях обречен! Но тогава Бог ми показа стих 11. Докато го четях, необяснимият Божи мир заля духа ми. В него се казва: „И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог“ (РИ ББД). Павел говори на християни в този пасаж, вярващи, които Бог обичаше. Овце, които, също като мен, някога бяха изгубени, но сега – намерени. Бог беше изпратил своя Син Исус – Добрият пастир – да даде живота Си за мен, да ме спаси и да ме върне у дома. Този стих беше написан за мен и за всеки друг, който ще изостави греховния си живот заради Исус. Толкова съм благодарен, че най-накрая отговорих на финия глас на Святия Дух, който ме викаше при себе си. Все още го чувам как нежно прошепва името ми една ранна сутрин през пролетта на 2015 година. Нямаше никакво осъждение, само благодат и милост. Паднах на колене и предадох сърцето си на Исус. Призовах Го да бъде мой Спасител и Той ми се притече на помощ.

На Великденската неделя същата година влязох през вратите на Първа баптистка църква в Орландо нов човек в Христос Исус (2 Кор. 5:17). Музиката пулсираше в сърцето ми, докато разпоредителите ме посрещаха с усмивка и точно до тях Светият Дух прошепна на сърцето ми: „Добре дошъл у дома, Филип!“

Трябва да призная, че да предам живота си на Исус в началото беше страшно. Бог искаше да се откажа от всичко, да разменя разбитата си идентичност за нова идентичност в Него. Това придоби смисъл едва когато започнах да скърбя за загубата на предишния си живот. Част от мен беше умряла. Трябваше да предам на Исус 15 години спомени, приятели и както при всяка загуба или смърт, скърбях. И все пак, като всеки любящ баща, Господ беше до мен. Обещанието му в Псалм 34:18 ме преведе през онези трудни седмици. „Господ е близо до онези, които са със съкрушено сърце, и спасява онези, които са с разкаян дух.“

Да бъда гей беше всичко, което знаех; беше удобно. Знаех, че целият ми живот е на път да се промени. Но Господ нежно ме хвана за ръка и ме преведе през процеса. В Първа баптистка Той ми даде общност от вярващи, които ме обичаха, докато отново се възстановя напълно. Да остана свързан с други вярващи беше от решаващо значение за моя успех в живота на победа в Христос.

Продължавам да намирам подкрепа чрез моята домашна група и отдела за творчески изкуства в църквата, както и чрез служенията Ексчейндж министрис и Биг фиш министри. И двете организации предоставят подкрепа за лица, които се борят с еднополово привличане, както и подкрепа за техните семейства. Имам и прекрасен наставник, който разбира моята борба и постоянно ме насочва към Исус.

Тази общност от вярващи ми помогна да разбера, че не съм единственият християнин в света, който се бори с концепцията за идентичност. Някои хора се обръщат към парите, успеха в атлетиката или кариерата, или към общественото одобрение, за да намерят своята идентичност. Някои се обръщат към наркотиците и алкохола. Други, като мен, се обръщат към нездравословни сексуални отношения. За разлика от много от тези неща обаче, хомосексуалността е тема табу в християнските кръгове, така че много хора не успяват да получат любовта и подкрепата, от която се нуждаят, за да заживеят победоносен живот в Христос.

Моля се моята история да насърчи тялото Христово да бъде заедно с онези, които търсят цялост в сексуалността и взаимоотношенията си в съответствие с Божието слово. Те се нуждаят от Христовата любов, а не от съд, за да могат да намерят своя нов живот и идентичност в Христос Исус.

Моята история вече е засегнала със сигурност поне един човек в живота ми – баща ми. Докато наблюдаваше как животът ми се променя, Святият Дух използва моята история, за да върне баща ми при Господа. Татко препосвети живота си към Исус миналата година и сега е на същото „пътешествие“. След 27 години живот като хомосексуалист той предаде напълно живота си на Христос. Кажете не е ли страхотно! Слава на Бога! Господ изкупи отношенията ни и върна всичко обратно до изходната позиция. Като си помисля как татко ме доведе при Господа, когато бях на шест години, а сега Бог използва моята история, за да го върне в обятията на Исус – това не е нищо друго, а само чудо.

Хората често ме питат: „Значи това означава, че сега си хетеросексуален?“ Отговарям, че истинската ми идентичност се намира в Бога, а не в моята сексуалност. Аз живея като дете на Бог, знаейки, че съм обичан. Приет. Достатъчен. И избран от Него за свидетел в този свят.

Днес фокусът ми е върху свят живот и угаждане на Бога, а не на себе си. Това е ежедневно предаване на волята ми на Неговата, но Бог ми дава силата да ходя в подчинение на Неговата воля за моя живот. Научих се да разпознавам съблазните и се опитвам да ги избегна. И когато съм изкушаван, търся „изхода“, който Господ обещава да осигури в 1 Кор. 10:13. Откакто избрах Бога, изкушенията ми са все по-редки.

Може би сте се отклонили от истината за това кои сте в Христос. Може би сте загубили самоличността, която ви е дал. Не е късно да се приберете у дома при Него. Не сте толкова далеч, че Той да не може да дойде да ви намери. Той ви обича. Исая 53:6 гласи: „Всички сме като овце, които са се заблудили и са се изгубили. Всички сме вършили своите неща, отишли сме по своя собствен път. И БОГ натрупа всичките ни грехове, всичко, което сме направили погрешно, върху [Исус]“ (MSG).

Бог знае какво сте направили. Той знае кои сте. Но все пак Той протегна Своята ръка на надежда към вас. Хванете я! Върнете се у дома днес и открийте спокойствието, свободата и любовта, за които винаги сте копнеели. Те са на разположение на всички, които вярват и призовават Неговото име (Римляни 10:13).

Филип Латислоу споделя своята история за свободата и насърчава други да споделят техните. За да научите повече за групите за подкрепа на хомосексуални, които помогнаха на Филип, посетете ExchangeMinistries.org, BigFishMinistry.org и HopeforWholeness.org.


Превод от английски: Георги Титков