През 2006 г., след като завърших бакалавърска степен, реших да остана в Англия и да се запиша в училището за служители, което църквата ми там организираше. Работех в университетския стол и живеех в общежитие, но след като завърших, трябваше да напусна общежитието и да си намеря квартира. През лятото нямаше много работа в стола и заплатата ми не беше достатъчна да покрия депозита и наема, който хазяинът изискваше, но знаех, че Бог иска да се запиша в училището, затова подписах договора, вярвайки, че Бог ще снабди за мен.
В деня преди датата, на която трябваше да платя 700 британски паунда на хазяина (депозит и първи наем), имах точно 20 паунда кеш, нула в българската ми банкова карта и нула в английската ми карта. Бях изправена пред избор – да поискам заем от някого в църквата или да изчакам Божието снабдяване. Тогава се случи нещо, което никога след това не ми се е случвало.
Докато размишлявах са ситуацията в мен се надигна вяра, че Бог ще снабди за мен. „Влезнах“ в начин на мислене, в който досега не бях „влизала“ – умът ми беше пълен с мисли: „Бог притежава цялата Земя. Всички пари са Негови. Той е моят Баща и Той ще снабди по чуден начин!“ Изпълних се с радост и започнах да пея песни и да Му благодаря за снабдяването, което щеше да извърши. Нямах и капчица съмнение, че това ще стане, и с огромна радост го очаквах. Сега разбирам, че тогава съм функционирала с дарба вяра, която е различна от вярата, която по принцип имам. Взех последните 20 паунда, които имах, отидох до супермаркета и си купих салата със сьомга – имах съзнанието, че имам хиляди в банковата ми сметка и че мога да си позволя най-скъпата и вкусна салата! Цял следобед пях, танцувах, радвах се… и така, докато си легнах.
През нощта сънувах сън. Сънувах, че отивам до банкомата и тегля пари от карта, в която нямам пари. Когато се събудих, си казах: „Гладна кокошка просо сънува!“ В ума ми всичко беше както обикновено – вече не бях в това състояние на пълна вяра, бях както съм си по принцип – с надежда и мярката вяра, която по принцип имам. Отидох на работа в стола и понеже получавахме безплатен обяд, хапнах обилно, защото знаех, че вкъщи нямам храна.
След като смяната ми приключи, се запътих към къщи. По пътя през университета минах покрай банкомата и си казах: „Защо да не пробвам да изтегля, както сънувах в съня ми?“ Отидох и първо пробвах да изтегля от английската ми карта, но не успях – тя беше напълно празна. Сложих българската ми карта и натиснах бутона за сумата 500 паунда (лимита за банкомата). Изведнъж не можех да повярвам на ушите си – банкоматът започна да отброява парите… Отвори се отворът и банкоматът ми подаде 500 паунда! Не можех да повярвам на очите си. Взех парите и с треперещи ръце се обадих на родителите ми, за да им благодаря, че са заредили банковата ми карта. Казах: „Мамо, благодаря ти за тези 500 паунда, които сте ми пратили!“ А тя каза: „Какви 500 паунда? Нямаме такива пари! Даже този месец трябваше да вземем заем, за да си платим тока!“ Когато й разказах какво се е случило, тя не можеше да повярва. Само родителите ми знаеха данните на картата ми, защото преди да дойдат проблемите в бизнеса им, там ми изпращаха джобни пари.
На следващия ден, след като минаха 24 часа от предишното теглене, изтеглих още 500 паунда. След това не можех да тегля повече. Снабдяването беше 1000 паунда. Дадох 700 на хазяина, с останалите 300 си платих сметките и ми останаха за храна до края на месеца.
До ден-днешен никой не знае как парите са се озовали в банковата ми сметка. От тази ситуация научих, че щом Бог ти е говорил да направиш нещо, Той ще снабди всичко, от което се нуждаеш, за да изпълниш волята Му. Единственото, което се иска, е нашето покорство и вяра, изразена в дела – да стоим твърдо на Божиите обещания.
„Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа.“
(Псалми 27:14)