През февруари 1997 година служителският тим, от който бях част, проведе малък семинар в град, намиращ се в централна България (от съображения за дискретност няма да споменавам нито името на града, нито имената на участниците в историята). В деня след семинара, непосредствено преди отпътуването ни за София, ние се събрахме в дома на пастора, който организира мероприятието, с намерение да се помолим за „изпроводяк”. Ако не бъркам, бяхме шест души, включително 3-4-годишният син на домакините. Не мисля, че някой очакваше нещо необикновено от тази молитва; по-скоро тя трябваше да бъде рутинно искане най-вече за закрила върху пътуването ни по заснежените и заледени пътища.
Бог обаче имаше различен план. Не след дълго след като започнахме да се молим на непознати езици, ние се намерихме в една необичайна дълбочина в Духа. Тогава дойде и голямата изненада – самият Господ Исус Христос влезе в стаята! Някои от присъстващите го видяха ясно, други съзряха нещо като огнен стълп… Не съм сигурен единствено за малкото момче на домакините; смешното е, че по средата на това посещение, той трябваше да използва гърнето си.
Различни дарби на Духа се проявяваха, докато Исус разискваше служението и личния живот на всеки един от нас. Освен поощрения, имаше и не малко корекции. След като посещението на Главата на Църквата завърши, аз взех решение да размишлявам върху инструкциите Му и да направя необходимите промени. Правейки това, през следващите няколко месеца, аз преживях някои от най-значимите пробиви, които някога съм имал в живота и служението си.
Слава да бъде на Името на Исус!
Откъс от предстоящата за печат книга на Валери Канчелов „До Атланта и назад – избрани статии и свидетелства за верността на Бог“.