През пролетта на 2011-та година аз и семейството ми имахме възможността да посетим Венеция, Италия. Ние разгледахме много от историческите и културни забележителности и купихме някои малки сувенири. Поради ограниченията на обема за багажа, които авиолиниите имаха, решихме да не купуваме от прочутите венециански кукли – нещо, което желаехме силно.
Една година по-късно… Ние бяхме обратно в Щатите, където аз често помагах на един приятел с бизнеса му, който се състоеше в предпродажбена подготовка на къщи, притежавани от банките. Едно от задълженията ни беше да изхвърлим от къщите всички персонални вещи, принадлежащи на предишните собственици. Сред тези вещи често имаше ценни неща, които можехме да задържим за собствена употреба.
Докато приготвяхме една такава къща, намираща се в малко градче на юг от Атланта, ние се натъкнахме на няколко големи кутии, пълни с венециански кукли! Тъй като приятелят ми нямаше интерес към тях, моето семейство стана притежател на цялата колекция. Бог ни даде това желание на сърцата ни по един необичаен начин, на едно необичайно място!
Откъс от предстоящата за печат книга на Валери Канчелов „До Атланта и назад – избрани статии и свидетелства за верността на Бог“.