Не презирай деня на малките начала

Първите няколко години на престоя ни в САЩ бяха време на адаптация. През 2005-та бях инструктиран от Бог да започна служение сред българите в Атланта и така се появи Българската църква на Атланта. Бях донякъде изненадан от такова развитие на служението, но реших да се доверя на Бог. Въпреки че мнозина наши сънародници бяха резервирани към евангелската църква, за други тя беше благословение. Освен редовните седмични събрания, имах възможност да проповядвам на наши сънародници и по погребения, освещаване на къщи и други.

Повече от всичко този етап от служението беше тест на нашата вярност. Въпреки че църквата никога не се разрастна, самото й съществуватне доведе до следващия етап от нашата мисия.

Един ден сестра Бети Корнет, водеща на популярно предаване по местния християнски телевизионен канал и дългогодишен мисионер в България, минавайки покрай църковната сграда, в която се събирахме, видя една от обявите за службите ни. Не след дълго се обади по телефона и ме покани да бъда гост в предаването ѝ (оттогава съм бил на него пет пъти, което, в рамките на шегата, сигурно е своеобразен световен рекорд). Въпреки че американската църква, в която работех, имаше телевизионно предаване, което достигаше потенциално повече от милиард зрители и на което също съм бил гост, взаимоотношението с Бети беше това, което ме вдъхнови да започна собствено шоу по местната християнска телевизия в Атланта, покриваща няколко милиона домове.

Нека не презираме деня на малките начала (Захария 4:10)!


Откъс от предстоящата за печат книга на Валери Канчелов „До Атланта и назад – избрани статии и свидетелства за верността на Бог“.