В едно от предишните свидетелства споменах, че малко след пристигането ни в САЩ през 2001 година за около два месеца аз работих нощна смяна в заведение за бързо хранене от веригата „Уофъл хаус”. След като преминах кратък дневен трейнинг, първата ми работна смяна трябваше да започне късно вечерта в неделя. По онова време още нямах кола и използвах публичната транспортна система на Атланта, която не беше сред най-добрите в страната. Не помня точната причина – може би не бях отчел, че разписанието на автобусите през уикенда е различно, но в един момент през въпросната вечер се оказах сам на тъмната автобусна спирка, закъсняващ за първата си работна смяна!

Аз започнах да калкулирам различните транспортни опции (всяка от тях включваше сериозно закъснение и суми, които не можех да си позволя в онзи момент) и да се моля. Няколко минути по-късно видях от тъмнината да се задава празен автобус на друга транспортна линия. Изненадващо той спря на моята спирка, шофьорът отвори предната врата и ме помоли да го упътя. Той сподели, че е отскоро в Атланта, не познава добре тази част на града и се е изгубил, опитвайки се да намери депото, където да остави автобуса след края на смяната. Аз също бях сравнително нов в града, но адресът на депото ми беше познат и се намираше близо до ресторанта, в който работех. Предложих да помогна, шофьорът ме покани да се кача и потеглихме. Не само имах целия автобус на разположение, но и успях да стигна 5 минути преди началото на работното време, като автобусът ми спря непосредствено пред входа на ресторанта!