Казвам се Тихомир и съм от град Кнежа.
През зимата на 2016 година заминах за София, за да започна работа, но бях излъган и останах на улицата – без пари и подслон. Моят покрив бяха стъпалата на метростанция „Сердика“. Там прекарах пет дена без храна, а беше и студено – минус пет градуса.
Бях се сгушил на стъпалата на метростанцията и в един момент реших, че вече не искам да живея. Отидох на перона, за да сложа край на мъките си. В момента, в който влакът идваше и бях готов да скоча, една жена ме хвана и ми каза: „Спри се, грях е!“ Аз започнах да плача и се обърнах, но нея я нямаше.
Велик е Бог, Който ме пазеше! Ще Му служа, докато съм жив.
